Синьо злато

— От самолета, който не съществува.

Милър кимна.

— След падането на Германия, се случват купища откачени неща. Студената война набира сили. Хората виждат комунисти и под леглата си. В ход са най-разнообразни тайни програми. Правителството освирепява още повече, след като руснаците произвеждат атомна бомба. Аз мисля, че вашият самолет е бил построен за специална, строго секретна задача.

— Каква например?

— Не знам, но бих рискувал с едно предположение.

— Рискувайте, колкото можете, приятелю!

Милър се засмя.

— Бомбардировачът на Нортроп е бил първият самолет „Стелт“. В ония времена, радарът е бил все още сравнително примитивен. За него не било лесно да засича тия тънки силуети. В 1948 година извели един такъв в Тихия океан и го насочили, с над осемстотин километра в час, право към централния крайбрежен радар при Хаф муун бей, южно от Сан Франциско. Самолетът бил засечен, чак когато прелитал над главите им.

— Такова качество би било много полезно, ако искаш да нарушиш безнаказано вражеско въздушно пространство.

— Такова е и моето предположение, но нямам факти, с които да го подкрепя.

— Какво може да е станало със самолета?

— Дори и при тази си „невидимост“ за радара, той може да е бил свален. По-вероятно е обаче, да е бил нарязан като останалите или да се е разбил при изпитания или изпълнение на бойна задача. Те продължавали да изглаждат недостатъците в конструкцията.

— Нито една от тези версии не обяснява, как част от него е попаднала във водите на Мексико.

Милър сви рамене.

— Може би, ще успея да намеря нещо в архивите — каза Остин.

— Пожелавам ви късмет. Помните ли какво ви казах за откачените истории след края на войната? Когато военните отказали поръчката за летящите криле, те отишли в завода, нарязали всички, вече готови машини и ги изнесли като старо желязо. Отказали на музея да му дадат екземпляр за експозицията и наредили всички поточни линии и инструменти по проекта да се унищожат. Всички официални документи са „загубени“, предполага се — по пряка заповед на Труман.86

— Така е било удобно. — Остин гледаше летящото крило, сякаш отговорът на загадката се криеше в аеродинамичното му тяло, но както самолета, мисълта му отказваше да полети. — Щеше ми се да можех да помогна повече! — каза Милър. — Имам едно предложение. Също удар в тъмното. Вдовицата на един от пилотите изпитатели живее недалеч оттук. Веднъж се появи да иска информация за съпруга си. Той загина, когато изпитваха едно от големите крила. Правела албум със снимки и изрезки, за да го остави на децата и внуците. Дадохме й някои снимки и тя си замина доволна. Може мъжът й да е споменавал нещо пред нея. Може и да не е бил в течение за липсващия самолет, но винаги се разправят разни слухове.