Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Вече подозирах нещо подобно. Някой стабилно я бе манипулирал да вярва, че Реджиналд й е братовчед. Или може би дори бе просто една илюзорна личност — при представата, за което ме побиха тръпки, — подобно на съпругата на мистър Стивънсън, която щеше да се изпари във въздуха, когато него вече го нямаше.
— Ан, дойдох тук, защото искам да помоля теб и твоя брат за прошка. — А после думите й заваляха като водопад. — Не бях наясно, че предположенията ми са грешни! Толкова силно се надявах, че той и аз… — Тя заекна и теменуженосините й очи се напълниха със сълзи. — Бог да ми е на помощ, но се влюбих в брат ти от пръв поглед. Въобразявах си, че ако малко подпомогна ситуацията, той ще се сгоди за мен и всичко ще се нареди! О, Ан! Какво ли не бих дала, за да го направя щастлив! Исках само най-доброто за него, трябва да ми повярваш! Всички онези малки глупави гъски, които в момента са на лондонския брачен пазар, не биха го разбирали и наполовина, колкото бих го сторила аз. Повярвай ми, Ан, никога не съм искала нещо друго, освен да съм му добра съпруга! Парите му, титлата му — всичко това в крайна сметка ми бе безразлично! Но ако… ако само подозирах, какви ужасни последици ще възникнат от ужасната ми постъпка, никога не бих… — Тя замлъкна, хлипайки, и притисна една дантелена носна кърпичка към лицето си.
Уплашена, слушах изблика й на чувства. Наистина не звучеше пресметливо, дори напротив — много добре можех да се поставя на нейно място. Изобщо нямаше да е нормално, ако не се бе влюбила в Себастиано. А и тя бе изхождала от факта, че той си търси съпруга, все пак това бе официалната версия. По принцип не бе сторила нищо лошо. Това, че Реджиналд бе ескалирал ситуацията, планирайки да я използва, за да отстрани Себастиано, тя нямаше как да знае. Това трябва да я бе разтърсило, както и мен.
— Високоскоростен интернет — казах аз.
Просто така, за всеки случай, човек никога не можеше да е сигурен. Думите ми бяха трансформирани в „бърза връзка“ и аз тайно си отдъхнах. Имах спомен, че вече един или два пъти в присъствието на Ифи преводачът бе променял някои мои думи, но не знаех с точност. Сега вече бях сигурна: тя определено не се преструваше.
— Бърза връзка — повтори Ифи. — О, Ан, колко си права! Точно това се надявах, че ще постигна със Себастиано! — Ифи попи мокрото си от сълзи лице. Тя принадлежеше към рядката порода жени, които и ревящи изглеждаха чудно хубави. — От моя страна беше любов от пръв поглед.
— Ъ… да — отвърнах вяло. — Понякога се случват такива неща.
Надежда проблесна в големите й влажни очи.
— Може би ако изчакаме известно време и подходим малко по-бавно…
— Веднъж завинаги си го избий от главата — казах строго. — Той обича друга.
Устните й оформиха кръг, издавайки едно изумено:
— Ооо! Наистина ли? — А после кимна бавно. — Но разбира се. Това би обяснило всичко. Колко дистанциран бе понякога, въпреки че точно под носа му… — Тя млъкна, след което добави с лек упрек: — Спокойно можеше да ми го намекнеш, знаеш ли. Тогава определено нямаше да се направя за смях по този начин.
— Трябваше да остане тайна.
— О! — Ноздрите й леко се разшириха, сякаш бе надушила особено вълнуваща следа. — Коя е тя?
— Не мога да ти кажа, защото тогава няма да е повече тайна.
Тя започна да размишлява.
— Със сигурност не е никоя от дебютантките в „Алмакс“, тъй като той не удостои никоя от тях с вниманието си, въпреки че те му се предлагаха, сякаш се намираха на пазара. Я чакай… да не би жената да е омъжена?
— Не — отвърнах възмутено.
— Тогава трябва да е някоя от простолюдието! — възкликна Ифи триумфално. — Някоя без титла и положение в обществото! — В следващия миг сбърчи чело. — Но вие пристигнахте от Антилите едва преди няколко седмици. Как може той толкова бързо… Аа! Тя е от там! — Ифи ме погледна настойчиво. — Права ли съм? Той обича жена от вашата родина, нали?
— Да, точно така, и то от години — избълвах аз, преди да успея да се спра. Но тогава осъзнах, че изобщо не искам да се въздържам, дори напротив. Крайно време бе ситуацията да бъде изяснена. — Той е луд по нея и никога няма да може да обича друга — обясних енергично.
— И той не е могъл да й предложи, защото тя е с ниско потекло — прошепна Ифигения с широко ококорени очи. — Да не би да е… робиня?
Ако да, то бях робиня на чувствата си. Поклатих безмълвно глава.
— Но някоя без титла и богатство, нали?
— Нещо такова. Във всеки случай я обича повече от живота си.
— Разбирам. Сега вече ми се изясниха някои неща. — Ифигения оклюма. — Всички онези слухове, че иска да си намери подходяща съпруга в Лондон… явно съм се подвела. Само ако по-рано бях узнала истината, толкова много неприятности щяха да са спестени на всички ни.