Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
— Възпалението отшумява — съгласи се лекарят.
Той се казваше доктор Станъп, мустакат петдесетина годишен господин, който се водеше за един от най-добрите хирурзи в Лондон. Действително бе свършил много добре работата си, поне според мен, защото компетентно бе извадил куршума и гладко бе зашил раната. По-нататък белегът нямаше да изглежда толкова ужасно, или поне нямаше да е по-зле от другите, с които Себастиано се бе сдобил от многото мисии като пазител на времето. Дупката от куршума бе точно до онази, която бе получил по време на мисията ни в Париж.
— Зараства много добре — констатира доктор Станъп, докато протягаше ръце, за да опипа раната на рамото на Себастиано.
Инстинктивно го ударих през пръстите.
— Не и без ракия — изсъсках ядосано.
Себастиано се ухили, а лекарят направи обидена физиономия. Отново се бях осмелила да се усъмня в професионалната му компетентност. Но тъй като за лечението на Себастиано прибираше една камара пари, се съобразяваше с моите ексцентрични пристъпи и дори се насили да се усмихне разбиращо, когато му изсипах половин шише джин върху ръцете. Също толкова педантично от самото начало бях надзиравала употребата на всички инструменти и превързочни материали. Всичко, което влизаше в контакт с раната, лично дезинфектирах. Преварявах и гладех с гореща ютия ленените бинтове и марли, а всеки, който по някакъв начин се включваше в обгрижването на Себастиано, трябваше да си мие ръцете с гореща вода и сапун. Доктор Станъп можеше да докосва пациента само ако преди това обилно си бе полял пръстите с джин. В спалнята на Себастиано смърдеше като в ракиджийница, но това бе ниска цена за спазването на животоспасяващата хигиена.
След като Доктор Станъп обяви посещението си за приключило и се сбогува, седнах до Себастиано в леглото и взех ръката му в своята.
— Ако се измъкнем живи от цялата каша и успеем да се приберем вкъщи, ще приключим в това — казах му.
— С кое? — В очите му блестеше лека усмивка. Последния му пристъп на треска бе едва преди два дни, но изражението му ясно говореше, че най-лошото вече е преодоляно. — С пътуването във времето ли? Не говориш сериозно.
— Напротив. Писна ми да бъдеш прострелван или намушкван най-малко веднъж годишно. Това трябва да престане. Все пак децата ми трябва да израснат с баща.
— О — рече той замислено. — Досега не е ставало дума за деца.
— Ставало е — поправих го. — Веднъж говорихме, че някой ден искаме да имаме.
— Вярно — отвърна, заинтригуван. — Всъщност идеята е добра. Кога започваме?
Ударих го през пръстите, които някак си се бяха заблудили по посока на деколтето ми.
— За известно време можеш да забравиш за това. Доктор Станъп каза, че трябва да останеш да лежиш още седмица и да избягваш всякакво напрежение.
— Но аз лежа вече от седмица и започва да ми писва.
— За малко да умреш — изтъкнах, но този път гласът ми не прозвуча делово, а плачливо.
Той се наведе напред и ме целуна.
— Знам. Съжалявам.
Себастиано все още се упрекваше, че бе игнорирал предупрежденията ми относно Ифи и така бе улеснил плановете на Реджиналд. Макар да бе кристално ясно, че всеки повод би устроил този мръсник. Вероятно от самото начало бе търсил възможност да очисти Себастиано и бях готова да се обзаложа, че вече дебнеше за следващ подходящ случай.
От дуела насам бе безследно изчезнал. Повече не можеше да се появи в обществото, за това се бяхме погрижили: Реджиналд Касълторп се издирваше за опит за убийство. Всички вярваха, че е избягал на континента, както обичайно постъпваха повечето престъпници аристократи в тази епоха. Но на нас ни беше ясно, че се бе спотаил в някакво скривалище наблизо и чакаше да настъпи подходящият момент.
Но този път нямаше да сме беззащитни. Откликвайки на молбата ми, мистър Скот ни бе осигурил двама надеждни охранители, които дискретно и на смени охраняваха къщата, за да не се доближават съмнителни типове. Двамата бяха бивши стражари от Боу Стрийт, това бе нещо като CSI в миналото — в тази епоха на Боу Стрийт се е помещавала лондонската криминална полиция. С толкова компетентни хора за гърба си се чувствах малко по-силна. Както и с подкрепата на мистър Фицджон. Със своя непоклатимо спокоен маниер той се грижеше в къщата да влизат единствено хора, които бяха извън всякакво подозрение. Но дори и такива невинаги ги пускаше вътре. Например Джордж Клевли вече три път лично бе молил да бъде поканен, като последния път с обляно в сълзи лице (или поне това бе намекнал мистър Фицджон), но аз не исках да го виждам. След като по време на дуела графът се бе държал като последен страхливец, вече се бе провалил пред мен като човек. Освен това Себастиано продължаваше да го подозира, че вероятно заговорничи с Реджиналд. Но в това отношение мненията ни се различаваха, тъй като в онази злополучна сутрин бях видяла бялото като платно, безкрайно изплашено лице на Джордж, както и треперещите му ръце, когато Реджиналд му бе отнел ковчежето с пистолетите. Един съучастник със сигурност нямаше да се държи така.