Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Поех си дълбоко дъх и реших сега да не мисля за това, иначе още на секундата трябваше да се откажа. Вместо това обмислих въпроса как да проникна в къщата. По пътя на логиката реших да опитам откъм градината.
За мое облекчение, откъм задната страна на къщата открих сравнително бързо един прозорец към терасата, който лесно щеше да се отвори. Проникването ми в къщата се оказа безпроблемно: съблякох жакета, увих го около ръката си и разбих стъклото с лакът. То се счупи почти безшумно и най-вече от раз — изобретяването на закаленото стъкло тепърва предстоеше в бъдещето. Тънките стъкла от тази епоха не бяха много издръжливи. След кратко опипване бързо намерих дръжката и я отворих. Така препятствията пред среднощното ми влизане с взлом бяха отстранени. Вдигнах високо малкия фенер, който бях взела точно с тази цел, като внимавах, докато се прокрадвам в тъмната стая, да не настъпя отново някое парче стъкло.
Бях се озовала в типичен за епохата работен кабинет. Препълнени шкафове с книги с кристални витрини, тежко махагоново бюро, глобус, географски карти по стените, масивна камина с кръгъл месингов часовник върху полицата — всичко изглеждаше почти същото като в нашата къща на Гросвенър Скуеър. Явно при богаташите по време на регентството подобни библиотеки бяха задължителни.
Поставих фенера върху бюрото и веднага започнах с претърсването, като за по-лесно започнах от чекмеджетата. Издърпвах ги едно след друго, като попадах на стандартните принадлежности — хартия с отпечатани на нея герб и монограми (много тежкарска и с големи букви: Р. и К., съкращение от Реджиналд Касълторп), ролка восък за печати, изискани пликове, кутийка с попивателен пясък, кутийка със златни писци. В третото чекмедже се намираше маската. Просто така. Без да е покрита. Зяпах я и не можех да повярвам на късмета си. Съществуваше ли изобщо толкова голям късмет? Но защо пък не? В крайна сметка до този момент неуспехите ни се редяха един след друг. Защо пък да не може един-единствен път да ни провърви? Понякога съдбата просто раздаваше по-добри карти и това тук бе една от тях. Ликувайки вътрешно, взех маската от чекмеджето и я мушнах в джоба си.
Изведнъж почувствах хладен повей на въздуха, който докосна тила ми, точно мястото, където винаги ме сърбеше, докато все още притежавах дарбата си.
Нещо тук не беше наред. Ослушвайки се, вдигнах глава. Не прозвуча ли някакъв шум току-що? Ето, сега определено го чух — изскърцване. И в следващия миг голямата двукрила врата се отвори и една тъмна фигура пристъпи в стаята.
— Здравей, Ана. — Силуетът се приближи, докато не попадна в кръга светлина, хвърляна от фенера. Сега Реджиналд приличаше само донякъде на Младоженеца Кен — носът му дори и след повече от седмица продължаваше да е сериозно подут и оцветен в лилаво-синьо. — Да, счупен е, в случай че това се питаш — рече той. Яростта в гласът му леко се заглушаваше от притъпения му носов говор, но това не възпираше гневното проблясване в погледа му.
— Поемаш голям риск, мотаейки се тук — казах му.
— Но не толкова голям, колкото ти, влизайки с взлом.
— Очаквал си ме — установих аз.
— Разбира се. Затова и се мотая тук. — Той се ухили злорадо. — Може да се каже, че ти устроих капан, а ти се хвана в него като Бамби.
Той тръгна към мен и едва сега видях, че държеше в ръка един голям, опасно проблясващ нож.
— Този път ще те спипам.
— Мечтай си — казах задъхано, докато вземах едно тежко преспапие от бюрото и го мятах по него. За нещастие, улучих само глобуса, който бе на поне метър-два от Реджиналд. Но винаги съм била пълна катастрофа, когато ставаше дума за хвърляне на нещо по някого.
Но и без това възнамерявах да побягна моменталически. С голям скок прескочих разпилените по земята парчета стъкло (е, добре де, скокът не беше голям, защото в това отношение не бих събрала повече точки, отколкото с техниката ми на хвърляне), минах през вратата и се затичах по посока на улицата. Пронизваща болка се стрелна от лявото ми стъпало нагоре към коляното. Отново бях настъпила счупено стъкло и болката беше адска. И на всичкото отгоре постоянно се спъвах в нещо, тъй като почти нищо не виждах, защото нямах фенер, а от уличната лампа нямаше голяма полза зад къщата. Качулката ми се смъкна, плитката ми се мяташе на всички страни, а кичурите, които се бяха изплъзнали от нея, се завираха в лицето ми. Стиснала зъби, се опитах да набера преднина, но когато най-сетне стигнах улицата и куцукайки, се затичах по неравния паваж, чух зад мен тежките стъпки от ботушите на Реджиналд, който се приближаваше с бясна скорост. Само след няколко секунди вече ме бе настигнал. Той грубо ме хвана за плитката, дръпна ме назад и ме събори. Изкривеното му от ярост лице бе точно над моето.