Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Съжалявам — повторих аз и продължих почти тичешком.
Така се озовах пред Джасра. Нейното огледало се оказа ромбовидно, с червена рамка. Увенчаната й с ярък маникюр ръка изплува от повърхността му и ме погали по бузата.
— Отиваш ли някъде, скъпо момче? — попита тя.
— Да, надявам се — казах.
Джасра се усмихна накриво и облиза устните си.
— Реших, че си повлиял зле на сина ми. Той е станал прекалено мек, откакто се сприятелихте.
— Съжалявам.
— … което го е направило неспособен да управлява.
— Неспособен или нежелаещ?
— И в двата случая вината би била твоя.
— Той е голям човек, Джасра. Може да решава сам.
— Боя се, че ти си го научил да взема грешните решения.
— Люк не зависи от никого, госпожо. Не вини мен, ако той прави неща, които не ти се харесват.
— А ако Кашфа рухне, тъй като ти си го направил прекалено мек?
— Голяма работа! — казах аз и направих крачка напред. Добре, че го сторих, защото ноктите й тъкмо се бяха стрелнали към лицето ми и за малко не го достигнаха. Джасра ме засипа с проклятия, докато се отдалечавах. Добре че скоро и те се удавиха в общата глъчка.
— Мерлин?
Обърнах се отново надясно и видях лицето на Найда в едно сребърно огледало, чиито краища бяха гравирани, за да заместят рамката.
— Найда! Ти пък с какво си недоволна от мен?
— С нищо — отвърна тай’ига-та. — Просто минавах оттук. Трябва ми малко информация.
— И не ме мразиш? Това се казва изненада!
— Да те мразя ли? Не ставай глупав. Не мога да те мразя.
— Защото всички останали в тази галерия са ми адски сърдити.
— Но това е само сън, Мерлин. Ти си истински, аз съм истинска, за другите не знам.
— Съжалявам, че майка ми те е обвързала с онова заклинание и че е трябвало да ме пазиш толкова години. Наистина ли си вече свободна? Ако не си, бих могъл…
— Свободна съм.
— Съжалявам, че ти е било толкова трудно с мен, особено докато още не си знаела мен ли да пазиш, или Люк. Кой би могъл да се сети, че в Бъркли ще се запишат по едно и също време двама амбърити?
— Аз не съжалявам.
— Какво искаш да кажеш?
— Дойдох за малко информация. Искам да знам как бих могла да открия Люк.
— Той е в Кашфа. Оня ден го короноваха като владетел на кралството. За какво ти е притрябвал?
— Не се ли сети сам?
— Не.
— Влюбена съм в него. Винаги съм била влюбена. Сега, когато се освободих от заклинанието и имам свое собствено тяло, искам той да разбере, че именно аз съм била Гейл, а също и какво изпитвам към него. Благодаря ти, Мерлин. Довиждане.
— Чакай!
— Да?
— Така и не успях да ти благодаря, че си ме пазила през всичките тези години, въпреки че от време на време успяваше да ми създадеш сериозни проблеми. Благодаря ти и успех.
Тя се усмихна и образът й избледня. Протегнах ръка и докоснах огледалото.
— Успех — ми се стори, че я чух да казва.
Странно. Това беше сън. И все пак не можех да се събудя и имах чувството, че всичко е истинско. Аз…
— Ти си успял да се върнеш в Хаос тъкмо навреме за голямата игра, както виждам.
Гласът идваше от едно тясно, опасано с абаносова рамка огледало, на около три крачки напред.
Отидох до него. Очите ми срещнаха гневния поглед на моя брат Джърт.
— Какво искаш? — попитах го.
Лицето му беше разярена пародия на моето собствено лице.
— Искам никога да не се беше появявал на този свят — каза той. — Но тъй като това е свършен факт, бих искал да те видя как умираш.
— Нямам ли някаква трета възможност?
— Заточение в нечий частен ад, може би.
— Защо?
— Ти стоиш между мен и всичко, което искам да имам.
— С радост ще отстъпя крачка встрани. Кажи ми как да го сторя.
— Ти сам не можеш да направиш нищо, за да промениш нещата.
— И затова ме мразиш?
— Да.
— Мислех си, че къпането в Извора е отмило емоциите ти.