Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мандор винаги ми е помагал.
— … А вуйчо ти Сухай… изглежда ми стабиляга, само дето ми напомня доста за Дуоркин. Сигурен ли си, че и на него не му се мъти нещо в главата, дето може да изригне всеки момент?
— Мисля, че да — казах аз. — Никога преди не се е случвало нещо подобно.
— Ами ако ефектът само се е натрупвал през годините и едва сега му е дошло времето да се прояви?
— Да не си прочел напоследък някое томче със заглавие „Психология за всички“ или нещо такова?
— Напоследък изучавах светилата на психологията на Сянката Земя. Това е част от мащабната ми програма, която ще ми помогне да разбера човешкото мислене. Осъзнах, че е време да се осведомя по-подробно за подсъзнателните импулси.
— И откъде ти хрумна тази мисъл?
— Всъщност замислих се по въпроса след срещата си с триизмерния модел на Лабиринта, който открих в Рубина. Някои аспекти просто ми убягнаха. Така достигнах до теорията на хаоса, после до Менингер и всички останали, които са писали за наличието на разумни импулси в хаотичното.
— А резултатите?
— Сега съм по-мъдър.
— Имах предвид Лабиринта.
— Да. Неговият разум или притежава ирационален елемент, като при всяко живо същество, или мисловният му процес протича на толкова високо ниво, че за по-низшите същества неговите решения изглеждат ирационални. От практическа гледна точка и двете възможности водят до един и същ резултат.
— Аз така и не успях да те подложа на заплануваните тестове, но би ли могъл да ми кажеш дали и при теб нещата стоят така?
— При мен ли? Аз да съм ирационален? Никога не ми е минавала подобна мисъл. Струва ми се невъзможно.
Допих чая и си провесих краката от ръба на леглото.
— Жалко — казах. — Защото ми се струва, че именно това — в приемливи дози, разбира се — ни прави хора. Както и фактът, че можем да си дадем сметка за него.
— Наистина ли?
Станах и започнах да се обличам.
— Да, а умението да го контролираш в известен смисъл е присъщо на интелекта и творческото начало.
— Трябва да проуча този аспект доста подробно.
— Ами добре — подхвърлих, докато си обувах ботушите. — И после ми кажи какво си открил.
Продължих да се дооправям, а Чък ме попита:
— Когато небето стане синьо, ще трябва да отидеш, за да закусиш с брат си Мандор, нали?
— Да — казах аз.
— После пък ще обядваш с майка си?
— Точно така.
— А след това ще отидеш на погребението на местния монарх?
— Да, ще отида.
— Искаш ли да съм с теб, за да те пазя?
— С близките си ще съм в безопасност, Чък, макар да им нямаш доверие.
— Последното погребение, на което ходи, за малко не бе вдигнато във въздуха с бомба.
— Така е, но това беше работа на Люк, а той ми се закле, че се е отказал от отмъщението си. Ще се оправя. Ако искаш да поразгледаш наоколо, сега му е времето.
— Добре — каза той. — Искам.
Станах и се запътих към везания дракон.
— Можеш ли да ми кажеш как се стига до Логрус? — попита Чък.
— Майтапиш ли се?
— Не — заяви той. — Виждал съм Лабиринта, но никога не съм виждал мястото, което обитава Логрус.
— Мислех си, че съм се погрижил по-добре за паметта ти. При последната ви среща ти успя да го вбесиш до дупка.
— Сигурно е така. Мислиш ли, че е злопаметен?
— Между другото, да. Два пъти „да“. Три пъти „да“. Стой настрана от него.
— Нали ме посъветва да изследвам хаотичния фактор, и рационалното и…
— Не съм те съветвал да се самоубиваш. Доста труд съм хвърлил по теб.
— Аз също ценя собственото си съществувание. Освен това знаеш, че в мен е заложен императив за оцеляване, точно като инстинкта за самосъхранение при органичните създания.
— Тревожи ме по-скоро преценката ти.
— Знам доста за способностите си.
— Вярно, че ставаш все по-добър в изчезването яко дим.
— Освен това ми дължиш прилично образование.
— Я виж ти!
— Въпросът е принципен. Иначе мога и сам да се справя с това.