Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Какво да направя? — простенах аз.
— Ти се превърна в нещо по-голямо от самия себе си.
— Не разбирам.
— Освободи се от клетката на собствения си живот.
— Каква клетка?
От стареца нямаше и следа.
Хукнах. Словесният им порой продължаваше да ме залива.
Близо до края на Коридора бе окачено странно огледало. Сякаш не стъкло, а жълта коприна бе опъната в рамката му. От него ми се хилеше Червения Котарак.
— Не си струва. Прати ги по дяволите до един — каза той. — Ела в кабарето, стари друже. Ще обърнем по няколко бири и ще погледаме как рисува Художника.
— Не! — изкрещях. — Не!
От Котарака бе останала само усмивката. Беше мой ред да избледнея. Обгърна ме милостивият, мрачен плащ на забвението. Само вятърът продължаваше да нашепва нещо някъде наблизо.
Глава 3
Не знам колко време съм спал. Събуди ме гласът на Сухай.
— Мерлин, Мерлин — повтаряше той. — Небето е бяло.
— А ми предстои напрегнат ден — отвърнах аз. — Знам. Сигурно и вечерта ще бъде напрегната.
— Значи те е достигнало все пак!
— Кое?
— Едно малко заклинание, което ти изпратих, за да отвори съзнанието ти към просветлението. Предпочетох да ти помогна да се взреш в това, което е дълбоко в теб, вместо да ти мътя главата със собствените си подозрения и догадки.
— Бях отново в Коридора на Огледалата.
— Не знаех каква форма ще приеме.
— Изживяването истинско ли беше?
— Трябва да е било.
— Ами, дължа ти благодарност… като че ли. Чакай, спомних си нещо! Грайл спомена, че си искал да ме видиш преди майка ми.
— Исках да разбера доколко си наясно с нещата, преди да се срещнеш с нея. Щеше ми се да защитя свободата ти на избор.
— За какво говориш?
— Убеден съм, че тя би искала да те види на трона.
Седнах в леглото и разтърках очи.
— Предполагам, че никак не е изключено.
— Не знам доколко е решена да се намеси в играта.
— Исках да ти дам възможността да прецениш сам преди тя да ти разкрие плановете си. Искаш ля да пийнеш чай?
— Да, благодаря.
Поех чашата, която той ми подаде, и я вдигнах към устните си.
— Та какво казваш е намислила майка ми?
Сухай поклати глава.
— Нямам конкретна представа за плановете й. Но независимо дали тя има нещо общо с това, или не, заклинанието, което те бе оплело, когато дойде тук, вече е неутрализирано.
— Ти ли се погрижи?
Той кимна.
Отпих още една глътка.
— Хабер си нямах колко напред съм стигнал в опашката за короната — добавих. — Джърт е номер четири или пет в класацията, нали?
Ново кимване.
— Имам чувството, че денят ще е наистина напрегнат.
— Допий си чая — каза Сухай. — След това ела при мен.
Той стана и излезе през един гоблен с извезан дракон, окачен върху отсрещната стена.
Когато вдигнах отново чашката, ярката гривна на лявата ми китка се изхлузи и увисна във въздуха. Плетеницата от нишки се сля в едно и се превърна в кръгче светлина. То се повъртя над димящата напитка, сякаш се наслаждаваше на аромата й с дъх на канела.
— Здрасти, Чък — казах. — Как ти хрумна да се увиеш около китката ми?
— Исках да приличам на онова парче връв, което обикновено носиш — бе отговорът. — Реших, че усещането сигурно ти харесва.
— Интересува ме по-скоро какво си намислил този път.
— Само слушах, татко. Исках да разбера дали не мога да ти помогна по някакъв начин. Всичките тези хора са също твои роднини, нали?
— Тези, които срещнахме дотук — да.
— Ще трябва ли да отидем до Амбър, за да ги наклепаме?
— Не, този номер ще мине и тук. — Пийнах от чая. — За нещо конкретно ли ти се е приискало да ги „наклепаш“, или се интересуваш по принцип?
— Нямам доверие на майка ти и на брат ти Мандор, макар да са ми баба и чичо. Мисля, че кроят нещо.