Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Майко — намесих се аз. — Кажи ми какво става тук?
— Какво по-точно искаш да знаеш, Мерлин?
— Напуснах това място преди доста време. После ти си изпратила демон, който да ме намери и да се грижи за мен. Явно демонът е трябвало да намери потомък на Амбър. Затова и се чудеше за известно време дали това съм аз, или пък е Люк. Люк се опита да ме убие на няколко пъти. Тай’ига-та ми спаси живота, без да е наясно дали аз съм нейният човек. Тя дори живя известно време с Люк, за да разбере как стоят нещата. Трябваше да се сетя сам, че това е твое дело, тъй като демонът ме попита за името на майка ми. Явно така и не е успяла да измъкне от Люк имената на родителите му.
Дара се усмихна.
— Красива картинка, а? — каза тя. — Малката Джасра и принцът на Мрака…
— Не се опитвай да смениш темата. Само си помисли в какво положение ме постави — голям мъж, дундуркан от демоните на майка си.
— Използвай единствено число. Демонът беше само един, миличък.
— Все тая! Това не променя нещата. Как въобще ти хрумна такова нещо? Не искам…
— Тай’ига-та вероятно ти е спасила живота повече от веднъж, Мерлин.
— Ами, да. Но…
— Значи предпочиташ да си мъртъв пред това да си защитен? И то само защото аз съм се погрижила за това?
— Не е там въпросът!
— Къде е тогава?
— Ти, изглежда, си решила, че не мога да се грижа сам за себе си и…
— И излязох права.
— Но не си могла да знаеш това предварително. От самото начало си решила, че съм наивен, лековерен, безотговорен…
— Сигурно бих наранила достойнството ти, като кажа, че ти го потвърди с решението си да идеш на място, толкова различно от Хаос, колкото е онази Сянка.
— Да. Аз мога да се грижа сам за себе си!
— Но като че ли не си се справил с тази задача чак толкова добре. Освен това бързаш да правиш необосновани предположения. Какво те кара да мислиш, че съм била водена единствено от мотивите, които спомена?
— Добре. Кажи ми тогава, че си знаела как Люк ще се опита да ме убие няколко поредни години на 30-и април. И ако това наистина е така, бих искал да знам защо просто не си ми го казала?
— Не знаех, че Люк ще се опита да те убие на 30-и април.
Обърнах й гръб и стиснах юмруци.
— Значи наистина си го направила просто заради идеята?
— Мерлин, защо винаги ти е трудно да приемеш, че някои хора могат да знаят неща, които ти не знаеш?
— Тяхното нежелание да ми ги кажат добра причина ли е?
Тя замълча за миг, после каза:
— Боя се, че в думите ти има известна истина. Но аз си имах наистина сериозни причини да не споменавам пред теб за някои неща.
— Тогава първо ми кажи защо реши, че не можеш да ми се довериш?
— Не беше въпрос на доверие.
— А би ли ми обяснила на какво точно беше въпрос?
Последва нова пауза. Дълга.
— Не. Все още не.
Обърнах се към нея. Лицето ми бе спокойно, гласът — също.
— Тогава нищо не се е променило, нито пък някога ще се промени. Ти все още ми нямаш доверие.
— Не е така — отвърна тя и хвърли поглед към Сухай. — Просто нито времето, нито мястото са подходящи за подобни разговори.
— Да ти донеса ли нещо за пиене, или нещо, с което да се подкрепиш, Дара? — реагира мигновено Сухай.
— Не, благодаря — каза тя. — Трябва да тръгвам.
— Майко, кажи ми преди това нещо за тай’ига-та.
— Какво искаш да знаеш за нея?
— Призовала си я някъде отвъд Покрайнините.
— Правилно.
— Тези създания не притежават собствени тела, но могат да се вселяват в чуждите.
— Да.
— Да речем, че един такъв демон се всели в тялото на човек малко преди той да умре…
— Любопитно. Въпросът ти хипотетичен ли е?
— Не. Точно това се случи с демона, който ти ми изпрати. Тя, изглежда, не може да се отдели от тялото. Защо?
— Не съм съвсем сигурна.
— Уловена е като в капан — предположи Сухай. — Може да обладае и да напусне тялото, само ако то има свой собствен разум, с който демонът да влезе в контакт.