Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Скъпи мой Мерлин — каза тя, хвана главата ми с две ръце и ме целуна по устните. — Радвам се да те видя в такава чудесна форма. Толкова време измина от последната ни среща.
— Напоследък водя доста бурен живот.
— Да, чух. Споменаха ми за няколко твои премеждия.
— Убеден съм в това. Не всеки разполага със своя собствена тай’ига, която да го следва неотлъчно, да се опитва да го съблазни, обладавайки най-различни тела, и като цяло да прави живота му още по-сложен с непредвидимата си добронамереност.
— Израз на загрижеността ми, скъпи.
— Израз също така на твоето неуважение към независимостта ми и на съмненията ти, че бих могъл да се справя сам с проблемите си.
Мандор се прокашля и се обади:
— Здравейте, Дара.
— Очаквах, че ще го приемеш така — заяви ми тя и добави: — Здравейте, Мандор. Какво е станало с ръката ви?
— Някакви стени се срутиха твърде бързо — отвърна той. — От известно време насам пътищата ни не са се пресичали, но никога не забравям за вас.
— Благодаря за комплимента — каза майка ми. — Вярно е, че предпочитам усамотението, особено когато атмосферата стане по-несигурна от обикновено. Но същото може да се каже и за вас. Напоследък се губехте доста често в лабиринтите на имението си, освен ако не сте били някъде другаде.
Мандор се поклони.
— Както казахте, ние с вас сме същества със сходна натура, госпожо.
Тя присви очи, но тонът й остана непроменен.
— Може би. Всъщност да, и на мен понякога ми се струва, че имаме някои близки черти. Особено що се отнася до по-значимите цели в живота. Струва ми се, че напоследък и двамата здравата сме се потрудили в тази насока.
— Аз обаче явно съм бил доста невнимателен — каза Мандор и кимна към превързаната си ръка. — Нещо, което не бих могъл да кажа за вас.
— Винаги стоя далеч от рушащи се здания… — подхвърли тя.
— И от други непредвидими стечения на обстоятелствата.
— Опитвам се да се придържам към стабилните конструкции.
— Аз също. В повечето случаи.
— А когато не успеете?
Мандор вдигна рамене.
— Всички правим грешки.
— Но вие все успявате да се измъкнете невредим, ако не греша?
— Не мога да го отрека. Все пак имам солиден житейски опит зад гърба си. Вие също се справяте доста добре с оцеляването.
— Засега да. Може би трябва някой ден да обсъдим по-обстойно тази тема. Няма ли да е странно, ако се окаже, че си приличаме и за куп други неща?
— Аз лично бих се изненадал — отвърна й той.
Тази префинена размяна на остроумия ме забавляваше, но и ме тревожеше леко, тъй като нямах никаква представа за какво намекват и двамата. Между тях наистина имаше нещо общо. Освен това не бях чувал подобни словесни лупинги на друго място, освен в Двора на Амбър, където дуелирането с думи достига понякога завидни висоти.
— Извинете ме — каза Мандор на мен и Сухай, — но ми се налага да се оттегля. Благодаря за гостоприемството. — После се обърна отново към Дара. — За мен беше истинско удоволствие, госпожо.
— Така и не успях да ти предложа да се подкрепиш с нещо след пътуването. Станал съм доста немарлив домакин — отбеляза Сухай.
— Нашето не се губи, приятелю — заяви Мандор, отстъпи към изхода и добави: — Довиждане, Мерлин.
Кимнах му.
Той пристъпи към скалата и изчезна.
— Способностите му винаги са ме удивявали — каза майка ми. — Още повече, че не е получил кой знае какво образование.
— Дарба — обади се Сухай. — Той беше заченат в подходящо време.
— Интересно, кой ли ще умре днес? — каза тя.
— Не знам дали вече и намеците не са подсъдни — отвърна вуйчо ми.
Дара се засмя.
— И така да е, сигурно ще ме оправдаят заради добрия ми вкус.
— Упрек ли долавям в думите ти, или просто завист? — попита Сухай.
— Нито едното, нито другото. Просто съм почитателка на даровитите личности и на остроумните шеги.