Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Не! Хиляди извинения, принц Джосуа, но за мой срам не мога. Има неща, които дори Каноните на рицарството не могат да ме принудят да направя.

Исгримнур стискаше огромните си ръце с все сила, изпълнен със съчувствие към Камарис. Тиамак никога не беше виждал римърсгардеца толкова притеснен.

— А аз, Камарис? — попита херцогът. — Познавам те по-отдавна от всички тук. Заедно служехме на стария крал. Ако е нещо, свързано с Престър Джон, можеш да го споделиш с мен.

Камарис смръщи лице, сякаш за да превъзмогне нещо, което го ядеше отвътре.

— Не мога, Исгримнур. Това ще натовари с прекалено голямо бреме приятелството ни. Моля те, не ме питай.

— Защо не го оставите на мира? — обади се раздразнено Воршева и отпусна ръце върху издутия си корем, сякаш за да защити детето от тези отблъскващи и достойни за съжаление преживявания.

„Защо съм тук? — запита се Тиамак. — Защото пътувах с него, когато беше останал без разум ли? Или защото съм Носител на свитъка? След смъртта на Гелое и заминаването на Бинабик Лигата в момента е в жалко състояние. А къде е Странгиард?“

Хрумна му неочаквана мисъл.

— Принц Джосуа?

Принцът го погледна.

— Кажи, Тиамак?

— Простете ми. Не ми е тук мястото и не познавам всички обичаи… — той се поколеба, — но вие ейдонитите спазвате традицията на изповедта, нали?

Джосуа кимна.

— Да.

„О, ти, който винаги стъпваш на пясък — помоли се безмълвно Тиамак, — помогни ми да тръгна по правилния път!“

После се обърна към Камарис. Въпреки самообладанието си старият рицар го гледаше като преследвано животно.

— Не можеш ли да разкажеш историята си на свещеник — попита го Тиамак, — може би на отец Странгиард, ако той е подходящ свещенослужител? По този начин, ако правилно разбирам, това споделяне ще си остане между вас и Бог. А освен това Странгиард знае толкова много за Великите мечове и нашите битки, колкото никой друг жив човек. Най-малкото той би могъл да ни каже дали трябва да търсим отговори другаде.

Джосуа се плесна по коляното.

— Ти наистина си Носител на свитъка, Тиамак! Наистина си много умен!

Тиамак пропусна комплимента — остави го за по-късна преценка. Не откъсваше очи от стария рицар.

Камарис гледаше безизразно пред себе си.

— Не знам — отвърна бавно той, после пое дълбоко дъх. — Не съм споделял тази история дори в изповедалнята. Това е част от моя срам — но не голямата.

— Всеки таи някакъв срам, всеки е извършвал нещо лошо. — Исгримнур очевидно губеше търпение. — Не искаме да те принуждаваме насила, Камарис. Просто искаме да разберем дали отношенията ти със ситите могат да дадат отговор на въпросите ни, по дяволите!

Устните на Камарис се извиха в крива усмивка.

— Винаги си бил възхитително прям, Исгримнур. — Усмивката отстъпи място на ужасяваща, безизходна безизразност. — Добре. Доведете свещеника.

— Благодаря ти, Камарис. — Джосуа се изправи. — Благодаря ти. Той се моли до леглото на Лелет. Ей сега ще го доведа.