Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
сред антиподите, ни види как
възлизаме към своя трон, на изток,
измените ще пламнат по лика му,
безсилни да изтраят светлината
и тръпнещи от своята греховност.
Водите в океаните не стигат,
за да отмият мирото, с което
помазан е небесният наместник;
човешки гласове не са способни
да смъкнат от престола този, който
от Господа поставен е на него.
За всеки воин, който Болинбрук
е зачислил във своята войска,
за да събори трона ни, Небето
издържа по един небесен ангел
за своя Ричард. А пък, както знаем,
пред тоз, комуто ангели помагат,
вразите или гинат, или бягат.
Влиза Солзбъри.
Ха, ей го Солзбъри! Привет, милорд!
Далеч ли е войската ви оттук?
СОЛЗБЪРИ
Ни по-далече, ни по-близо, сър,
от тази слаба длан. Печална новост
езикът ми е длъжен да ти каже.
Единствен ден забавяне, кралю,
ще помрачи, боя се, всички твои
щастливи дни. Извикай го обратно,
стори така, че „днес“ да бъде „вчера“,
и в миг дванайсет хиляди войници
ще се строят за преглед. Този днешен
нещастен ден за тебе зачертава
приятели, престол, богатства, слава:
а уелсците, които чакаш тук,
са вкъщи си или при Болинбрук.
ОМЪРЛ
Кралю, какво ви става? Вий сте бледен!
РИЧАРД
С кръвта на двайсет хиляди войника
аз румен бях и ето ме без нея.
Дордето нова в мене не заблика,
не съм ли прав мъртвешки да бледнея?
От времето се чувствам заклеймен —
спасявайте се, бягайте от мен!
ОМЪРЛ
Помнете кой сте, господарю! Смелост!
РИЧАРД
Забравих себе си. Не съм ли крал?
Величие страхливо, пробуди се!
Нима не струва името на краля
сто хиляди войнишки имена?
Въоръжи се, мое славно име —
един нищожен поданик посяга
на твойта слава! Вий, любимци мои,
не свеждайте глави, не сме ний ниско,
а тук, високо; и висок да бъде
духът ни също! Имаме войската
на моя чичо Йорк!… Но кой пристига?
Влиза Стивън Скруп.
СКРУП
Желая повече добро на краля,
отколкото му нося аз самият!
РИЧАРД
Сърцето и слухът ми са готови.
Най-лошата ти вест ще бъде вест
за земна загуба. Загубвам трона?
За мен той беше грижа, а нима
е загуба да те лишат от грижа?
Към моя сан стреми се Болинбрук?
Той няма да се извиси над мене —
ако на Бога служи, а аз също
ще служа Нему и ще бъдем равни.
Народът вдига бунт? Скърбя за него —
изменяйки на мен, изменя Богу.
Донес ми вест за глад, провал, ярем —
смъртта по-страшна е, а всички мрем.
СКРУП
Щастлив съм, господарю, че със твърдост
посрещаш моите печални вести.
Ти знаеш как след страшния порой
реките се издуват и разливат,
като че ли светът е цял във сълзи —
така във яростта си Болинбрук,
забравил свойте граници, залива
страната ти със брони от стомана
и дважди по-стоманени сърца.
Срещу властта ти старци са закрили
със шлем плешиви черепи; хлапета
се мъчат да говорят издебело
и заковават крехките си стави
в доспехи неудобни; тез, които
от твойта милост живи са, се целят
със лък от двойно смъртоносен тис65
в престола ти; предачките дори
са грабнали ръждиви алебарди;
на бой със теб се вдигат стар и млад
и колко страшна е таз сила вража,
аз нямам дар добре да ти разкажа!
РИЧАРД
О, предобре разказваш ти как всичко
отива зле! А где е бил граф Уилтшир?
65
„… от двойно смъртоносен тис…“ — защото и сокът на тиса бил смятан за отровен.