Търсенето на Светия Граал [bg]

Когато станал християнин и се отрекъл от предишната си религия, рицарят повярвал толкова силно в Бог и възлюбил до такава степен своя Създател, че се превърнал, така да се каже, в стълб и основание на вярата. Станало очевидно, че той е разумен и предан, когато Господ Бог позволил пред погледа му да се открият големите тайни и великите загадки на Светия Граал, които никой друг рицар освен Йосиф не бил познал през онези времена. Оттогава насетне нямало рицар, който да ги види освен в някое свое съновидение.

В онези години крал Евалаш сънувал, че от корема на един от племенниците му, син на Насциен, излизало голямо езеро. От езерото пък изтичали девет реки, осем от които били с еднаква ширина и дълбочина. Ала последната била по-широка и по-дълбока от всички останали, а течението й било толкова бурно и бързо, че нищо не можело да й устои. При извора водите й били мътни и гъсти като каша, в средното й течение — чисти и ясни, а в близост до устието си — сто пъти по-бистри, отколкото в началото. В края те били толкова приятни за пиене, че никой не можел да им се насити. Ето такава била последната от деветте реки, за които ти разказвам. Сетне крал Евалаш видял как от небето слиза един мъж, изглеждащ досущ като Господ Бог. Като стигнал до езерото, Той измил в него ръцете и нозете Си, а после повторил същото нещо във всяка от осемте реки. В деветата обаче не се задоволил само с ръцете и нозете, а измил цялото Си тяло.

Та това било видението на крал Мордрен. А сега ще ти разтълкувам смисъла, който трябва да видим в него. Този племенник на крал Мордрен, от чиято утроба изтичало езерото, е Хелидоний52, синът на Насциен, когото Господ Бог изпратил по нашите земи, за да всее смут и да се пребори с неверниците. Хелидоний бил верен служител на Господ Бог, истински рицар на Иисус. Познавал движението на звездите, природата на небесната твърд и на планетите колкото философите, ако не и по-добре. И понеже притежавал и вещина, и разум, той се явил пред теб, обкръжен от звезди. Той бил първият християнски крал на Шотландия, но и истинско езеро на мъдростта, от което всеки можел да черпи знание за всички въпроси на вярата и цялата мощ на божественото. От това езеро изтичали девет реки: това са деветимата негови потомци. Не че всички те били негови синове — по-скоро били произлезли един от друг по пряка линия.

От тези деветима души седмина били крале, а двама — рицари. Първият крал, наследник на Хелидоний, се наричал Нарпус. Той бил достоен мъж, който много обичал Светата Църква. Следващият носел името Насциен в памет на своя дядо. Господ Бог намерил такъв естествен пристан в душата му, че по онова време нямало друг по-мъдър човек от него. Третият крал се казвал Елиан Дебелия. Той предпочитал по-скоро да умре, отколкото да извърши нещо против волята на своя Създател. Четвъртият бил наречен Исая и бил мъж предан и доблестен. Той изпитвал богобоязън повече от всичко друго и за нищо на света не би посмял съзнателно да разгневи своя небесен господар. Петият, на име Йонаан, бил Добър рицар, надминаващ всички с предаността и храбростта си, който никога не дръзнал да извърши каквато и да било постъпка, способна да разгневи Господ Бог. Той напуснал страната си и отишъл в Галия, където се установил да живее и взел за жена дъщерята на Маронекс, чието кралство впоследствие наследил. Негов син бил твоят дядо Ланселот, който напуснал Галия и се заселил по тези места, а после се оженил за дъщерята на ирландския крал. Дядо ти също бил достолепен мъж, както ти навярно си разбрал, когато намери край извора неговото тяло. Негов наследник бе крал Бан, твоят баща, който бе стойностен човек с далеч по-свят и непорочен живот, отколкото мнозина си представяха. Те си мислеха, че загубата на владенията му го е убила от мъка, ала нещата изобщо не стояха така — точно обратното, през всеки от дните на живота си той се обръщаше с молитва към Господ Бог да му позволи да напусне този свят веднага щом реши да Го помоли за това. И Господ Бог показа, че е чул молитвите му: веднага щом пожела смъртта на тленното си тяло, той получи вечен живот на душата си.