![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Ана въздъхна и остави химикалката. Реши да си легне, въпреки че часът беше едва девет. Добрите идеи я спохождаха най-често в леглото. Ще вземе гореща вана, ще си приготви питие и ще се пъхне под завивките, насаме с мислите си. Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Може би утре главата й ще се проясни и тя ще се обади на Бен Хоуп за нова среща. Запита се по каква следа бе тръгнал той, какво значение придаваше на златното разпятие и ръкописа на Фулканели. Дали неговите търсения не съвпадаха със собственото й изследване на катарското съкровище? За него се знаеше толкова малко, че повечето историци го смятаха за легенда.
Обзе я странно, отдавна неизпитвано чувство, което я накара да се усмихне. Вълнението от предстоящата среща с този мъж не беше чисто интелектуално.
Затвори вратата на кабинета и тръгна по коридора към спалнята. Влезе в банята и завъртя крановете на ваната. После се съблече, загърна се с лека хавлия и започна да прибира косата си. Понечи да се огледа, но огледалото вече беше замъглено от парата.
Изведнъж тя напрегна слух и застина. Стори й се, че от долния етаж долетя някакъв шум. Спря водата и наклони глава, но не чу нищо. Поклати глава, цъкна с език на собствената си глупост и отново пусна топлата вода.
Звукът се разнесе отново в мига, в който смъкна хавлията и се готвеше да влезе във ваната.
Ана пристегна колана около кръста си и предпазливо отвори вратата. Прекоси на пръсти спалнята, излезе на площадката и отново напрегна слух.
Нищо. Но тя вече беше сигурна, че е чула някакъв шум. Ръката й бавно се протегна към дървената поставка в ъгъла, върху която мътно проблясваше бронзова статуетка на египетския бог Анибус. Взе божеството с глава на чакал и предпазливо тръгна надолу. Дишането й се ускори, пръстите около статуетката побеляха от напрежение. Блъсна я тъмнината на преддверието долу. Ех, ако можеше да се добере до електрическия ключ…
Звукът отново се повтори.
— Кой е там? — извика Ана. Вместо силен и самоуверен гласът й бе плах и сподавен.
Силното чукане по входната врата я накара да подскочи.
— Кой е? — уплашено извика тя.
— Ана? — отвърна приглушен мъжки глас. — Аз съм, Едуар!
Раменете й облекчено се отпуснаха, ръката с божеството безсилно увисна. Изтича към вратата и трескаво издърпа резето.
След хладния й отказ по-рано през деня Едуар Льогран не очакваше толкова сърдечен прием. Приятно изненадан, той бавно влезе в преддверието.
— Какво си намислила? — попита той и усмихнато посочи статуетката в ръката й.
Ана проследи погледа му, лицето й поруменя. Остави божеството върху близката масичка.
— Щях да умра от страх! — призна с ръка на сърцето тя. — Непрекъснато чувам подозрителни шумове!
— Има ги във всички стари къщи, включително и в моята — засмя се той. — Най-вероятно е била мишка. Нямаш представа колко шум може да вдигне едно малко мишле!
— Не, не, аз чух теб — размаха ръце Ана. — Извинявай, ако съм ти се сторила уплашена.
— Не исках да те плаша, Ана — отвърна той и очите му пробягаха по хавлията й. — Надявам се, че не те събудих.
— Не, не — усмихна се с облекчение тя. — Всъщност се канех да взема топла вана. Налей си питие, след пет минути ще бъда готова.
— Моля те, не бързай. Не искам да те притеснявам.
По дяволите, въздъхна Ана, докато се отпускаше във ваната. Стана така, сякаш го поощрявам. На това хората му викат противоречиви сигнали…
Не можеше да каже, че не харесва Едуар Льогран. Той не беше лишен от чар, а и съвсем не изглеждаше зле. Но по неизвестни причини тя не изпитваше абсолютно никакво желание да отговори на чувствата, които той проявяваше към нея. У него имаше нещо, което я караше да се чувства неудобно. Не можеше да определи какво е, но го усещаше съвсем ясно. Ще се наложи да го разкара бързо и твърдо — още преди да започне да си въобразява разни неща. В сърцето й обаче трепна съжаление. Бедният Едуар!
Той крачеше напред-назад във всекидневната и репетираше думите, които искаше да й каже. После изведнъж се сети за шампанското и цветята, които остави в колата, за да не изглежда прекалено дързък и самонадеян. Но след неочаквано топлото посрещане те щяха да са съвсем на място. Къде ли е кухнята? Може би щеше да има време да изстуди бутилката във фризера, докато Ана е във ваната. Очертаваше се една прекрасна вечер. Потръпващ от радостно очакване, Льогран излезе навън и тръгна към колата си.