Ръкописът на Фулканели [bg]

— Бях сигурна, че ще те открия тук — задъхано рече тя. — Имам една идея!

— Ще я споделиш някой друг път — отсече Бен, който съвсем не беше в настроение да слуша. — В момента размишлявам.

Всъщност обсъждаше сам със себе си възможността да набере номера на Феърфакс и да му съобщи, че се отказва. След което щеше да му преведе обратно парите и да се прибере у дома, на ирландския бряг.

— Изслушай ме, важно е! — настоя Робърта. — Остави чашата и ела да излезем навън! И без това имаш вид на човек, който е пил достатъчно. Главата ти трябва да е бистра!

— Върви си, Робърта, зает съм — запъна се той.

— С какво? Искаш да се гипсираш напълно, нали?

— Това тук може да те гипсира само когато количеството е достатъчно — посочи чашата си той.

— Добре, както и да е! — нетърпеливо тръсна глава тя. — Ако можеш да се видиш отстрани, едва ли щеше да се наречеш професионалист!

Той гневно я изгледа, блъсна чашата върху плота и се смъкна от високия стол.

— Имай предвид, че идеята ти трябва да е много, ама много сериозна! — предупреди той младата жена, когато двамата се озоваха навън.

— Мисля, че е именно такава — отвърна тя и вдигна очи към лицето му. — Я ми кажи какво ще стане, ако откраднатият от Клаус Райнфелд ръкопис все пак не е унищожен?

— Какво говориш? — учудено я изгледа той. — Паскал го е видял на парчета, напълно съсипан от бурята!

— Точно така. А сега си спомни за тетрадката на Райнфелд.

— За това ли ме измъкна от кръчмата? — присви очи той.

— Може би става въпрос за нещо важно, което сме пропуснали.

— Моля? — сбърчи вежди Бен.

— Само ме изслушай! — тръсна глава тя. — Възможно ли е тетрадката и дневникът да са едно и също нещо?

— Ти луда ли си? Това е пълен абсурд!

— Не говоря за същинската тетрадка, глупчо! Имам предвид написаното в нея. Може би Райнфелд просто е преписал тайните!

— Да бе! В заключената болнична стая на психиатричната клиника, след като е изгубил оригинала! Как го е направил според теб? Може би е прехвърлил информацията като компютър? Извинявай, но аз се връщам в кръчмата.

— Млъкни и ме изслушай, за бога! — кресна тя и сграбчи ръката му. — Опитвам се да вкарам нещо в упоритата ти глава! Идеята ми е съвсем елементарна: Райнфелд е подредил мислите си, припомнил си е нещата и ги е записал в тетрадката!

Бен смаяно се втренчи в нея.

— Но в тази тетрадка имаше трийсет страници, запълнени с несвързани думи, чертежи и драсканици! — извика той. — Плюс някакви цифри, части от латински сентенции и още куп глупости! Никой не може да наизусти подобно нещо!

— Той не се е разделял с дневника в продължение на четири години! — възрази Робърта. — Бил е болен и гладен, без пукната пара. Дневникът е бил единственото му притежание, защо да не го е запомнил наизуст?