Ръкописът на Фулканели [bg]

— Тръпки ме побиха! — прошепна Робърта. — Какво означава тази латинска фраза?

— Има я в тетрадката — промърмори Бен и прелисти мазните страници. — Нещо, свързано с огън и природа… — Очите му се спряха върху голям казан, в който бълбукаше странна течност. Брадат алхимик с дълга престилка се беше надвесил над него. На външната му стена с едри букви беше изписано: IGNE NATURA RENOVATUR INTEGRA.

— „В огъня се обновява природата“ — преведе Ана. — Това е стара алхимическа поговорка, която има отношение към процесите на преобразуване на материята. Райнфелд я произнасяше с дълбоко убеждение, като постоянно броеше на пръсти… Не разбрах защо го прави.

Робърта внимателно разглеждаше рисунката. Под казана гореше буен огън, обозначен с надпис ANBO.

— На какъв език е?

— Не мога да кажа — сви рамене Ана.

— Значи разполагате само с тетрадката и този запис, така ли? — погледна я Бен.

— Да — въздъхна тя. — Това е всичко.

Което означава, че напразно бихме път дотук, горчиво си помисли Бен. Това беше последната ми надежда, за съжаление без резултат.

Ана замислено гледаше инкрустациите по блестящото острие. В главата й бавно се оформяше една мисъл, която може би…

Телефонът иззвъня, тя механично се изправи и тръгна към антрето.

— Извинете…

Миг по-късно до ушите на гостите долетя високия й шепот:

— Помолих те да не ме търсиш повече, Едуар! Не, тази вечер съм заета, имам гости. Утре вечер също!

Когато се върна във всекидневната, Робърта се беше изправила пред великолепната средновековна карта, окачена в остъклена рамка над камината. Върху напукания от старост пергамент личаха очертанията на някогашната област Лангедок, изпъстрена със замъци и стари селища. Съпътстващите обяснителни текстове бяха изписани на латински и старофренски от ръката на опитен калиграф.

— Оригинална ли е тази карта, Ана? Ако е така, тя със сигурност е безценна!

— Така мислеше и американецът, който ми я подари — засмя се Ана. — За съжаление се оказа, че е фалшификат на катарски ръкопис от тринайсети век, за който горкият човек беше платил цели сто хиляди долара!

— Фалшификат?

— Да, пергаментът срещу вас не е по-стар от тази къща — кимна Ана. — Изработен е в края на осемнайсети век. Приятелят ми беше толкова… бесен, мисля, че това е точният израз, че ми го подари. Но вината си е изцяло негова: оригинален документ в подобно състояние със сигурност струва милиони.

— Ние, американците, винаги реагираме глупаво когато става въпрос за старини — усмихна се Робърта. — Предполагам, че се дължи на незрелостта на собствената ни култура. — Очите й пробягаха по високата, запълнена с книги полица. Колекцията на Ана беше не само внушителна, но и изключително разнообразна: в нея имаше книги по история, археология, архитектура, наука и изкуство. — Тук има страшно интересни неща — добави тя. — Някой ден, когато разполагам с повече време…