Ръкописът на Фулканели [bg]

Ужасната гледка забави Бен с около половин секунда. Очите на Ана, оцъклени и побелели на окървавеното й лице, срещнаха неговите. Силният сивокос мъж я държеше за гърлото, използвайки я като щит.

Пръстът на Бен се поколеба върху спусъка. Не можеш да стреляш! Той разхлаби натиска върху спусъка.

Ръката на Боца направи рязко движение и ножът изсвистя във въздуха. Бен светкавично се наведе. Острието профуча на сантиметър от лицето му и потъна във вратата. Боца посегна към малката берета .380 в кобура под мишницата си и Бен натисна спусъка. Куршумът профуча встрани, тъй като се страхуваше да не улучи Ана. Миг по-късно Боца стреля и Бен усети как куршумът се забива в плоската метална бутилка, която както винаги беше в джоба му. Той се олюля и направи крачка назад, но в следващия миг ръката му се стабилизира и мерникът се закова върху челото на Боца. Сега вече те пипнах, мръснико!

Но миг преди да натисне спусъка, Боца грабна Ана и я запрати насреща му като парцалена кукла. Бен неволно протегна ръце да я подхване и мерникът му помръдна.

Едрият мъж отстъпи назад и със смайваща ловкост се хвърли през прозореца с главата надолу. Отвън долетя силен грохот, тежкото тяло се откъсна от стръмния покрив и рухна на земята. След него екна изстрел, куршумът бръмна покрай ухото му и обели кората на близкото дърво.

Бен се надвеси над перваза и стреля още веднъж напосоки в мрака. Но нападателят беше изчезнал. В първия миг понечи да продължи преследването, но после се отказа. Когато се обърна към Ана, Робърта вече се беше надвесила над неподвижното й тяло.

— Божичко!

Той потърси пулса.

— Жива е.

— Слава богу! — погледна го Робърта, бяла като платно. — Но… Това не е просто нещастна случайност, нали, Бен? Свързано е с нас. Господи, ние ли й причинихме това?

Бен не отговори, а коленичи до Ана и започна да оглежда раните й. Оказа се, че освен грозната рана на лицето й, от която продължаваше да сълзи кръв, нямаше други.

— Извикай линейка — нареди той на Робърта и й подхвърли мобилния си телефон. — Но без полиция. Кажи, че е станала злополука и не пипай нищо.

Робърта кимна и изтича в съседната стая.

Бен дръпна пухкавата бяла кърпа от хромираната стойка на стената, повдигна главата на Ана и внимателно я подложи под нея. Зави я с хавлията и още една кърпа, след което затвори прозореца.

Отпусна се на колене и погали косата й, сплъстена и влажна от кръвта.

— Ще се оправиш, Ана — прошепна той. — Линейката вече пътува насам.

Тя потръпна, отвори очи и се втренчи в лицето му.

— Тихо, не казвай нищо! — нежно рече Бен, но ръцете му продължаваха да треперят от гняв. Ще убия този мръсник, закле се безмълвно той.

Преди да се хвърли през прозореца, нападателят беше изпуснал пистолета си. Бен свали ударника и го пъхна в колана си, след което прибра двете гилзи, които се търкаляха по плочките. От спалнята долетя напрегнатият глас на Робърта, която говореше по телефона.