Ръкописът на Фулканели [bg]

Изправен в подножието на стълбите, Боца видя вратата на спалнята да се затваря. Спокойно и без да бърза, той се насочи натам, опипвайки найлоновата кесия на колана си.

Спалнята беше празна, но в дъното имаше врата, която се оказа заключена.

Замаяна от болка, Ана панически заопипва клавиатурата на мобилния си телефон, оставяйки кървави следи по бутоните. После изведнъж се сети, че беше забравила да презареди картата, захвърли апарата и се олюля от ужас. Беше съвсем ясно, че този садист няма да я остави жива и че я чака ужасна смърт. Дали да не опита да се самоубие, преди той да се добере до нея? Но прозорецът не беше достатъчно висок. Евентуалният скок през него само ще я осакати, а онзи отново ще я хване.

Вратата отлетя на пантите си, от рамката й се откъртиха трески. Боца връхлетя върху нея и я повали на пода. Главата й се удари в плочките и тя изгуби съзнание. Боца се наведе, разтвори конвулсивно свитите й пръсти и измъкна тетрадката.

— Това ли искаше да скриеш? — дрезгаво прошепна той към безжизненото й тяло. После пъхна пластмасовия плик в джоба на якето си, бавно го съблече и го окачи върху облегалката на единствения стол в помещението. Под лявата му мишница се показаха двойните презрамки на кобура с малък пистолет и резервни пълнители, под дясната стърчеше калъфката на ножа. Той спокойно извади ножа и го положи на умивалника, после разкопча колана и свали прикрепената към него кесия. От нея измъкна плътно пакетиран дъждобран и сръчно го нахлузи през глава. Краищата стигнаха почти до коленете му.

Обърна се, взе ножа от умивалника и бавно пристъпи към Ана Манцини. Подритна я с крак и тя простена от болка. Очите й под полуспуснатите клепачи изведнъж се оцъклиха от ужас, фокусирали се върху надвесената над нея фигура.

Боца се усмихна. Очите му блестяха точно толкова силно, колкото и острието на ножа.

— Време е болката да започне — възбудено прошепна той.