Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Спомнила си, че в колата има самозалепващи се листчета, тя изведнъж млъкна и се втурна навън. Бе решила, че трябва да си запише част от заглавията.
— Искам да ви покажа нещо, Бен — каза Ана, хвана го за ръката и го поведе към градината през френските прозорци. Каменистата пътечка водеше извън имението и свършваше на малко възвишение, от което се разкриваше величествена гледка към синкавите планини на Лангедок и живописната долина, позлатена от лъчите на залязващото слънце.
Ана посочи близките планински върхове, върху които личаха руините на стари крепости.
— Това са катарски крепости — промълви тя и сложи длан над очите си, за да ги предпази от косо падащите слънчеви лъчи. — Разрушени от Албигойския кръстоносен поход през тринайсети век. Катарите и техните предци са строили замъци, църкви и манастири по цялата територия на Лангедок, но папската армия ги разрушила… — Направи кратка пауза и се обърна да го погледне. — Искам да ви кажа нещо, Бен. Мнозина учени алхимици поддържат становището, че тези руини имат особено значение.
— Какво по-точно?
— Никой не знае — усмихна се тя. — Говори се, че някъде в този район е скрита най-голямата тайна на средновековието, а ключът към нея лежи в самото разположение на катарските крепости. Онзи, който успее да го открие, ще бъде възнаграден с дълбока мъдрост и неограничена власт. — Лекият вечерен бриз си играеше с тъмната й коса. Ана беше много красива. — Но вие не ми казахте цялата истина, Бен — погледна го тя. — Защото търсите някаква тайна, нали?
— Да — кимна след кратко колебание той.
— Знаех си! — прошепна Ана и тъмните й очи развълнувано заблестяха. — А тази тайна е свързана с алхимията и легендата за Фулканели!
Той кимна и неволно се усмихна на комбинативния й ум, остър като бръснач.
— Търсех един ръкопис. Много се надявах, че Клаус Райнфелд знае нещо за него и ще ми помогне, но уви…
— Може би аз мога да ви помогна! — възкликна Ана. — Трябва да се видим отново. Мисля, че бихме могли да работим заедно!
— Много сте мила, Ана. Аз също бих искал да се срещнем пак.
— Ще ви звънна след ден-два. Трябва ми малко време, за да помисля върху разговора ни.
Робърта се върна и с учудване установи, че къщата е празна. Вятърът донесе гласовете им някъде отдалеч и тя пристъпи към френския прозорец. Бен и Ана се появиха иззад близкия хълм и се заспускаха към градината. До ушите й долетя звънливият смях на Ана, а стройният й силует за миг се очерта на фона на залязващото слънце. Бен й подаде ръка. Дали си въобразявам, или двамата наистина се разбират прекрасно, смутено се запита Робърта.
Нима очакваш нещо друго? — обади се някакъв глас вътре в нея. Ана е разкошна жена, на която малцина мъже могат да устоят!
— Що за мисли, Райдър! — осъди се на глас тя. — Какво ти пука, по дяволите?
Но още в следващия миг осъзна, че с нея ставаше нещо ужасно. Май започваше да се влюбва в Бен Хоуп.
39
На следващия ден Бен излезе да се разходи из пустите улички на Сен Жан. Настроението му беше мрачно, тъй като се беше озовал в задънена улица.
По време на телефонния си разговор с Феърфакс преди два дни той бе пропуснал да спомене, че ръкописът по всяка вероятност е унищожен. Но тогава срещата с Ана Манцини все още предстоеше и той хранеше сериозни надежди за някакъв резултат. И по съвсем глупав начин бе споделил надеждите си с възрастния човек. Сега всичко му изглеждаше безнадеждно, времето течеше бавно и той не знаеше какво да предприеме.
Селската кръчма беше на площада, скрита зад занемарен паметник от Първата световна война. Тя се състоеше от едно помещение с малка тераса, на която неколцина съсухрени старци се припичаха на слънце като змии. Други играеха петанк на пустия площад. Бен влезе вътре. Появата на високия рус чужденец накара тримата картоиграчи в ъгъла да вдигнат глави. Те любопитно го огледаха и неохотно отвърнаха на кимането му. Съдържателят седеше зад бара и четеше вестник. Въздухът тегнеше от миризмата на цигарен дим и бира.