Ръкописът на Фулканели [bg]

Хукна към стълбите, но кракът й настъпи нещо меко, топло и влажно. Погледна надолу и видя едното от канарчетата, което лежеше окървавено на стъпалото. Ръцете й инстинктивно се вдигнаха към устата.

През открехнатата врата на всекидневната долетя дрезгав мъжки смях. Явно някой се забавляваше с малката си шегичка.

Статуетката на египетското божество стоеше там, където я беше оставила: на масичката до парапета. Ана я сграбчи с трепереща ръка. В следващия миг дочу стъпки, които бавно се приближаваха. Обърна се и хукна нагоре. Мобилният й телефон беше в спалнята. Ако успее да го грабне и да се заключи в банята…

Главата й рязко отскочи назад, от гърлото й излетя пронизителен писък. Мъжът зад нея беше висок и мускулест, с къса сива коса и каменно лице. Жестоко я сграбчи за косата, завъртя я към себе си и й нанесе силен удар в лицето. Ана рухна на пода и зарита. Мъжът се надвеси над нея и това й даде възможност да го удари на свой ред със статуетката.

Главата на Франко Боца отхвръкна назад, ръкавицата му механично опипа бузата, очите му безстрастно огледаха кръвта по нея. На лицето му се появи усмивка. Добре, край на игричките. Време е за работа. Сграбчи ръката й и рязко я изви. Ана изпищя и изпусна статуетката, която заподскача надолу по стълбите. Тя запълзя нагоре, а той спокойно я наблюдаваше. Хвана я миг преди да стигне последното стъпало и блъсна главата й в парапета. Пред очите й заиграха разноцветни кръгове, тялото й се люшна назад, в устата й се появи вкус на кръв.

Без да бърза, Боца коленичи до нея. В очите му се появи доволен блясък. Ръката му се плъзна към вътрешния джоб на якето. Ножът излезе от синтетичната си калъфка с едва доловимо съскане. Острието леко докосна гърлото й и се плъзна надолу. Тя отвори широко очи и задиша учестено. Сграбчил косата й, Боца продължаваше да притиска главата й към парапета.

— Искам информацията, която търси англичанинът — прошепна той. — Дай ми я и може би ще те оставя жива.

Ножът леко докосна бузата й.

— Какъв англичанин? — сподавено попита Ана.

Студеното острие потъна в плътта й и тя отново изпищя.

Боца отмести ножа и се взря в петсантиметровата рана, от която шурна кръв. Главата й конвулсивно се извъртя, търсейки начин да се изтръгне от хватката му. Ножът докосна гърлото й.

— Кажи ми какво искаше той от теб! — повтори с дрезгав шепот той. — Иначе ще те накълцам на парчета!

Умът й бясно препускаше.

— Нищо не съм му дала! — промълви с окървавени устни тя.

— Искам истината! — хладно се усмихна Боца.

— Това е истината! — простена тя. — Той търсеше някакъв документ, стар ръкопис…

— И аз чух същото — кимна Боца. — Къде е той?

Ана направи малка пауза. Острието на ножа се насочи към окото й.

— В рамката над камината — задавено прошепна тя.