Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 119
Перейти на страницу:

— В момента?

— Да.

— Алпайн, Ню Джързи.

— Знаете ли къде се намира нашият офис в Манхатън? — попита тя.

— Да.

— С кола може да стигнете приблизително за един час. Дотогава би трябвало да приключа с резултатите.

Алис Мървош прекъсна връзката, без да изчака да й отговори. Майрън погледна колко е часът. Осем и половина вечерта. Точно както доктор Мървош, Майрън нямаше против да работи до късно. Знаеше, че главната лаборатория на ФБР се намира във Вирджиния, но подозираше, че точно тази работа изискваше предимно компютри, а вероятно и специализирани компютърни програми. В Манхатън главният офис на ФБР се намираше на двайсет и третия етаж на „Федерал Плаза“ 26.

Майрън намери един паркинг на улица „Рийд“ и тръгна пеш на север, към сградата на ФБР. Мина покрай улица „Дуейн“ и се присети един забавен факт. Аптеките „Дуейн Рийд“, които се срещаха навсякъде в Ню Йорк, бяха получили името си от първия склад на фирмата, който се намирал между улица „Дуейн“ и улица „Рийд“.

Странни мисли минават през ума ни в най-неочакваните моменти.

Алис Мървош го поздрави със силно ръкостискане.

— Мога ли първо да приключа с това? — каза тя.

— С кое?

— С това, че съм ви фенка. Страшно, страшно, страшно ми хареса документалния филм за травмата ви. Страшно ми хареса.

— Ами, благодаря.

— Наистина човек да достигне такива висоти, толкова да се доближи до заветната цел и после да бъде сломен по този начин, да се сгромоляса толкова…

Гласът й бавно заглъхна.

Майрън разпери ръце и се усмихна.

— А ето ме тук сега.

— Но наистина ли сте добре? — попита тя.

— Ако искате, мога да направя десет лицеви опори на една ръка.

— Наистина ли?

— Не. Сигурно ще мога да направя една.

Тя поклати глава.

— Съжалявам, държа се толкова непрофесионално. Просто… този документален филм наистина ме накара да ви съжаля, разбирате ли?

— Точно чувството, на което се надявах.

Тя леко се изчерви.

— Извинявам се, че съм облечена така. Когато ми се обадиха, бях по средата на урок по тенис.

Доктор Мървош беше облечена с толкова морално остарял спортен екип, че Майрън едва не потърси дали някъде не пише „Фила“. Косата й беше руса и прибрана с лента за глава. Целият й външен вид наподобяваше на Бьорн Борг в началото на осемдесетте.

— Нямайте грижи — каза Майрън. — Благодаря, че се заехте толкова късно.

— Подробното обяснение ли искате, или окончателното ми заключение?

— Заключението, моля.

— Неокончателно.

— О — каза Майрън. — Значи заключението ви е… какво, че просто не знаете?

— За съжаление, не мога да отговоря със сигурност на въпроса дали тийнейджърът от днешното интервю е Патрик Мур, който е бил отвлечен преди десет години. Може ли да поясня?

— Моля, направете го.

— Работата ми включва предимно съдебни лицеви реконструкции с цел установяване самоличността на нечии останки. Знаете това, нали?

— Да.

— Това не е точна наука. В работата си се надяваме, че бихме успели да открием някоя улика или да добием представа за някои неща, но има много фактори, които могат да окажат влияние на резултата.

Алис Мървош направи гримаса.

— Топло ли е тук?

— Малко.

— Имате ли нещо против да сваля горнището си?

— Не, разбира се.

— Не бих искала да си помислите, че флиртувам с вас или нещо подобно.

— Не се тревожете за това.

— Имам сериозен приятел.

— А аз съм сгоден.

— Наистина ли? — лицето й грейна. — О, толкова се радвам за вас. Имам предвид, след всичко, което ви се е случило.

— Доктор Мървош?

— Моля, наричайте ме Алис.

— Алис — каза Майрън. — Беше просто контузия на коляното. Оценявам твоята — не беше сигурен коя дума да използва, — загриженост, но съм добре.

— И искаш да разбереш нещо повече за Патрик Мур.

— Бих искал, да.

— Социалните ми умения не са най-силната ми черта — каза тя. — Затова се справям най-добре в лабораторията. Склонна съм да бърборя, когато съм нервна. Наистина съжалявам.

— Няма нищо — каза Майрън. — Обясняваше как понякога резултатите могат да се повлияят от някои фактори.

— Да, точно така. Опитваме се да си представим, така да се каже, как би изглеждало едно шестгодишно момче, когато стане на шестнайсет години. Както можеш да си представиш, това са доста трудни години за работа. Ако Патрик Мур беше изчезнал, когато е бил, да кажем, на двайсет и шест, и го бяхме открили сега, когато е на трийсет и шест… ами, разбираш какво имам предвид.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)