Градината на Рама [bg]

— Кажете ни сега, моля ви, господин Орел — обади се и Патрик.

— Ами… е, добре — отвърна тогава чуждоземният им гост. — Пусковата дата за Рама и освобождаването й от Хангара е единадесети януари. Смятаме да ви качим на совалката и да отпътуваме от Пресечната точка два дни по-късно, на утрото на тринадесети януари.

Та това са само три седмици — помисли си Никол и сърцето й пропусна един удар, когато реалността на тяхното заминаване проникна в съзнанието й. — Има да се свърши още толкова много работа. Тя погледна към отсрещния край на стаята, където на дивана Майкъл и Симон бяха седнали един до друг. — И наред с всичко друго, скъпа ми дъще, трябва да те подготвя за твоята сватба.

— Значи ще се оженим за рождения ти ден, мамо — рече Симон. — И без това бяхме решили церемонията да се състои една седмица преди отпътуването на семейството.

Нежелани сълзи изпълниха очите на Никол. Тя сведе глава, така че децата да не я видят.

Не съм готова да кажа сбогом — помисли си Никол. — Не мога да понеса мисълта, че никога вече няма да видя Симон.

Никол предпочете да напусне всекидневната, където семейството играеше на някаква игра. Оправда се с това, че има да довърши нещо по проекта на Орела. Всъщност до болка се нуждаеше от няколко мига усамотение, за да организира последните три седмици от живота си на Пресечната точка. По време на вечеря тя постоянно си мислеше за всичко, което има да върши. От паниката я делеше крачка. Никол се опасяваше, че няма достатъчно време, че съвсем ще забрави нещо от жизненоважно значение. След като направи подробен списък на задачите, които й оставаха, заедно с разписание за изпълнението им, тя донякъде се успокои. Имаше време за всичко.

Една от точките, които Никол беше вписала с главни букви в електронния си бележник, беше БЕНДЖИ. Седеше на края на леглото, замислена за умствено изостаналия си по-голям син, точно когато се самообвиняваше, че не е повдигнала въпроса по-рано, Никол чу силно почукване на отворената врата. Съвпадението беше удивително.

— Ма-мо, — изрече много бавно Бенджи, а на лицето му играеше неговата широка, невинна усмивка, — мога ли да говоря с теб? — За миг се замисли. — Сега? — добави.

— Разбира се, скъпи — отвърна Никол. — Влез и ела да седнеш до мен на леглото.

Бенджи се приближи до майка си и силно я прегърна.

После сведе поглед към скута си и заговори с прекъсване. Борбата на чувствата в душата му беше очевидна.

— Ти и Ри-чард и другите де-ца за-ми-на-ва-те скоро за мно-го дълго време.

— Точно така — отвърна Никол, като се опитваше да звучи весело.