Факторът Чърчил [bg]

Трудно можем да си представим по-грешни позиции. Чърчил изиграва ключова роля за бъдещия успех. Той работи с яростно темпо, за да оборудва армията с всички технически устройства — самолети, газови гранати и танкове — които според него са от съществено значение за излизане от патовата ситуация. А междувременно касапницата не секва. Същата есен стратегията на Хейг за фронтално нападение достига нови дълбини на пълната лудост. Въпреки страховете на Чърчил и Лойд Джордж генералът стартира офанзивата при Ипер, в която губят живота си близо 850000 души, включително 350000 британски войници. Касапницата достига мащаби, каквито историята не е виждала досега, нещо като индустриализирана версия на битката при Кана.

И точно тогава — най-сетне! — танковете вече са готови, и то в достатъчна бройка. 400 от тях влизат в действие при Камбре на 20 ноември 1917 г., където осигуряват значителна завзета територия. Чърчил се развихря още повече. Създава Съвет за танковете, като целта е да се произведат 4459 бройки до април 1919 г. Когато работниците във фабриките за танкове се опитват да протестират, той заплашва, че до един ще ги изпрати на фронта. Това бързо ги укротява. И тогава идва ключовият психологически момент: битката при Амиен на 8 август 1918 г., когато бронираните левиатани наистина успяват да стреснат германците.

Шестстотин британски танка нахлуват през немските линии, преодоляват с лекота окопите, гъсеничните им вериги не се стряскат от калта, а вражеските куршуми се сплескват в твърдите им метални кожуси — точно както Чърчил си е представял. Вярно е, че германците доста бързо се отърсват от първоначалната уплаха — точно както римляните побеждават ужаса от слоновете на Ханибал. През следващите седмици те успяват да измислят начини за изваждане на танковете от строя. Но бойният дух на германците е тежко пострадал. Генерал Ерих Лудендорф нарича първия ден от битката при Амиен "черен ден" за германската армия. Днес историците го смятат за "началото на края".