Факторът Чърчил [bg]

— Извинете, сър — смотолевяте вие.

— Записвайте! — отсича той и най-сетне ви проблясва мисълта, че вече е започнал да диктува.

Бързо се освестявате, вадите със светкавична скорост бележника или листовете и почвате да записвате думите му.

После той изведнъж спира. Лицето му се изкривява от ужасна ядна гримаса, все едно гледате бик, който тъкмо се готви да намушка тореадора, като от флуоресцентна реклама край пътя.

Под завивките се вижда как нервно мърда пръстите на краката си, като същевременно издава странни съскащи звуци, малко като чайник или като къкрещо котле с каша.

Държите писалката готова над листа, а главата си не смеете да вдигнете. След това той отново започва да диктува, този път тонът е стряскащо съблазнителен, почти до мазнене.

— Миииличко… — казва той.

Стреснато вдигате поглед и се успокоявате… явно говори на котката. И така диктовката продължава, като репликите са ту към вас, ту към рижавата котка Танго. Осъзнавате, че имате сериозен проблем.

Заради пурата в устата му звукът "с" се чува като "ш" и се налага да го молите да повтаря онова, което не сте разбрали.

— По дяволите, момиче! — възкликва той и за вас в този момент чашата прелива. Това повече не може да се издържа. Не успявате да се овладеете.

Сълзите рукват, а Чърчил изведнъж сякаш става друг човек. Цялото му внимание се пренася върху вас, усмихва се и закачливо ви поглежда с веселите си сини очи.

— Не се притеснявайте, когато избухвам — казва той, а след това обяснява, че всъщност изобщо не се ядосва на вас, ама никак, просто се опитва да измисли думите и мрази, когато го прекъсват.

След което отново започва да диктува. Нервно мърда пръстите на краката си, докато работи по всяко изречение, за да открие най-естествения каданс на езика, то да бъде ритмично, музикално… и изведнъж всичко приключва. Той замахва надолу с отривист жест, също като диригент, който оформя края на симфония на Бетовен.

— Дайте тук! — казва и вие му подавате записките или писмото, което сте писали досега.

Той го прочита, след това вади собствената си писалка — държи я доста високо, не до писеца — и полага подписа си. Това е. И вие си тръгвате, освободена сте засега — до след около половин час, когато по мистериозни причини отново ви привикват при него. Явно е намислил нещо ново.

Този път обаче и кабинетът, и спалнята са празни, а от мъничката баня се чува плискане на вода. Майко мила, казвате си вие наум. И така, между сапунисването и миенето с гъбата той ви инструктира да придърпате едно малко столче до вратата и започва да диктува друго писмо, а след това вие едва се сдържате да не изпискате, когато диктуващият се появява с една малка хавлия около кръста, която ви се струва, че всеки момент ще се плъзне на пода, докато вие затваряте ужасено очи…