![Факторът Чърчил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/5/faktort-chrchil-bg-download.jpg)
Факторът Чърчил [bg]
- Автор: Джонсон Борис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1495-1
- Переводчик: Валентина Рашева-Джейвънс
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Факторът Чърчил [bg]». Краткое содержание книги:
Не само заради танка, разбира се. Когато Германия в крайна сметка капитулира, това се дължи до голяма степен на бавното стесняване на блокадата, досущ като боа удушвач, изпълнено от Кралския флот, което продължава цели пет години и през 1918 г. довежда германците до ръба на оцеляването. Именно благодарение на Чърчил, който е Първи лорд на Адмиралтейството преди войната, задвижваните с петролно гориво кораби са готови за задачата още през 1914 г. Тоест дължим му благодарност и за морските, и за "земните" кораби.
Връщам се обратно към гората, която той често е посещавал. Отпуснал съм се с почти празната вече кутийка бира и запалена пура, търсейки сякаш в приятната омара връзка със сенките на онези, които са загинали тук. Но размишленията ми са прекъснати внезапно. Един белгийски фермер е видял колата, паркирана до горичката, и върви към мен с доста негостоприемно изражение.
На устата ми е да му кажа, че много британски войници са загубили живота си по ужасен начин тук, за да защитят правата на белгийските фермери върху тези гори, но после размислям. Решавам да го попитам дали е чувал за Уинстън Чърчил. Замисля се. Чърчил участвал ли е във войната, пита той. Потвърждавам.
"Човек трябва винаги да уважава онези, които са се били във войната", казва фермерът. Напълно съм съгласен, друже. Допивам бирата и напускам пълната с духове горичка.
Няма друг човек, който да е направил толкова много през Първата световна война — да рискува живота си на фронта и същевременно да ражда и насърчава цели нови насоки в голямата стратегия на конфликта. Как е успявал?
Има причина, която помага на Чърчил да бута могъщо напред новата технология, да не я остави само по скиците на военноморските инженери. Изчел съм стотици негови паметни бележки и останах смаян не само от твърдостта, с която задейства бюрократичната машина, но и от феноменалното му внимание към най-дребните детайли.
Измежду всички политици от неговото поколение Чърчил не е само най-добрият оратор, най-добрият писател, най-добрият шегаджия, най-смелият, най-дръзкият и най-оригиналният. От още по-решаващо значение за фактора Чърчил е това, че той е най-големият политически работяга, за когото можете да се сетите.
Така подхожда и към военните действия през 1940 г. Разбира се, че той схваща ясно "голямата картина", едрия исторически план — никой не е по-добър от него в това. Но има и още един аспект от характера на Чърчил, който непрекъснато изненадва неговия биограф Рой Дженкинс, и това е неговата работоспособност.
Глава четиринадесета
Мозъчният двигател с мощност 100 конски сили
— Хайде, момиче! — напомня икономът Инчиз. — Вече те повика, а не обича да повтаря!
Посочва нагоре по стълбите и вие усещате как пулсът ви се ускорява.
Да речем, че сте на двайсет-двайсет и няколко години. Хубавко момиче от добро семейство, с ниски прилични обувки, дълга пола и нищо твърде забележително като бижута или грим. Не сте учили в университет, но добре владеете стенография и сте отлична машинописка.
Тогава може да сте всяка от десетките секретари или асистенти — и от двата пола — които през десетилетията на Чърчиловата кариера са седели, треперейки, до ето тези стълби. Но нека да кажем, че сте си намерили работа в антуража на този велик мъж някъде през 20-те или 30-те години на XX век, няма значение кога точно.
Голямата къща от червени тухли е постоянна сцена на огромно оживление, когато Чърчил се намира в нея, а заобикалящият я парк изглежда малко като зоологическа градина — или поне зоологическа градина в процес на изграждане. Има прасета, кози, кучета и котки, китайски патици и черни и бели лебеди и гъски, езерца, пълни с гигантски декоративни златни рибки, както и мъже с големи копачи, които работят, както изглежда, по някакъв водноелектрически проект, заради който по склона надолу се изграждат поредица от язовири.
На влизане в къщата все едно сте попаднали в началната сцена на "Сватбата на Фигаро". Навсякъде гъмжи от хора, които все бързат: камериерки, шофьори, лакеи и готвачи, както и изрядно облечени млади мъже с вид на учени, които разнасят купища хартия… и едно прекрасно детенце със златна косица, което явно е най-малкото в семейството.
Сега трябва да се качите горе и да предложите услугите си на онзи, чийто ум сякаш захранва цялото това движение и без когото то би секнало, все едно някой е завъртял крана.
"Побързайте!", настоява Инчиз, затова вие се втурвате нагоре по покритите със син линолеум стълби, с гумени ленти против подхлъзване, и почуквате на вратата на стаята, за която са ви казали, че е неговият кабинет. Някъде отвътре се чува приглушен вик, все едно човек е затворен в гардероба и говори оттам.