Факторът Чърчил [bg]

После предлага на войниците да се раздадат металорежещи уреди с оксиацетилен — с каквито е виждал да се реже метал на доковете — за да могат да си прорежат път през бодливата тел. Не е ясно какво е предлагал да се направи, ако газовият резервоар бъде ударен от куршум. Но най-много внимание отделя на нещо друго, описвано от него като "нов тип превозно средство". Казва, че това са "подвижни куполи с картечница отгоре, които същевременно минават през тел", и че могат да "прекосят всяка обикновена пречка, ров, бруствер или окоп". Около седемдесет от тези експериментални превозни средства вече са създадени, информира той генерал Френч.

Освен това горещо настоява сър Джон да отиде лично да ги види. "За да се убедите, достатъчно е само да видите как тази машина прерязва телени заграждения. Напомня на работата на сноповръзвачка", пише той, имайки предвид примитивната версия на това, което днес бихме нарекли селскостопански комбайн.

За жалост, сър Джон така и не успява да види тази величава мутация на земеделската техника. Междувременно той е уволнен от Аскуит, който започва да се паникьосва — и това не е изненадващо — от липсата на напредък под негово ръководство. Затова през януари 1919 г. Чърчил опитва отново.

Той пак пише официално писмо с предложението си за нов тип "брониран комбайн" до наследника на Френч, Дъглас Хейг — един човек, който по традиция всички обвиняват за неуспешната британска стратегия. Хейг, изглежда, проявява интерес. Малко по-късно Чърчил е помолен да отиде в Британския оперативен отдел в Сент Омер, за да обясни идеите си. Генералът там му казва, че е чул от Хейг за някакви нови "изобретения", разработени от Адмиралтейството, които могат да се използват в окопна война.

Та знае ли Чърчил нещо по въпроса? О, и още как. Всъщност може би е редно да му простим, че е бил смаян и отвратен от мудността на армейската върхушка. Още цяла година по-рано, през декември 1914 г. — когато е все още в Адмиралтейството — Чърчил за пръв път осъзнава кошмара на патовата ситуация с окопи и бодлива тел, които се простират без прекъсване от Швейцария чак до Ламанша.

Нашият герой е вдъхновен и от научнофантастичния шедьовър на Хърбърт Уелс и описаните от него бронирани "земни кораби". На 5 януари 1915 г. той пише на Аскуит, че е крайно време за някакъв технологичен пробив. "Трябва ни машина, която може да се справи с окопите — пише той, — и ако ние не създадем такава, германците със сигурност ще го направят." Аскуит реагира доста бързо, предвид обичайния му стил, и разпорежда Министерството на войната да разгледа въпроса.

Армията създава комисия, която да разгледа въпроса, и решава, че такава една машина просто ще потъне под тежестта на собствената си бронирана защита. Не е практично, отхвърля се.

И тук можеше да приключи цялата история — с немислими последствия. Но Чърчил не оставя нещата да се разминат. Нека не забравяме, че по това време той е в Адмиралтейството. Отговаря за корабите, а не за тактиката на армията. Поне на теория това не е негова работа. Но на 18 януари 1915 г. той изпраща до своите колеги в Адмиралтейството една доста странна молба. Той иска провеждане на експеримент.