Факторът Чърчил [bg]

Някой — той не уточнява кой — трябва да използва два валяка и да ги "впрегне" заедно с дълги стоманени пръти, "така че те да са всъщност един валяк, покриващ ширина от поне за 12 до 14 фута". След това иска служителите да открият "хубаво" място, близо до Лондон, и да изкопаят около сто метра окопи, както във Франция. Крайната цел, казва той, е да се даде възможност на тази чудовищна машина да работи по дължината на окопите, всъщност върху тях, с гигантски колела от двете страни. Целта е "да се смачка всичко доземи и да се погребат хората в тях".

Ето това е Чърчил в целия си блясък. В идеята му има недостатъци. Ами ако двете ролки се движат с различна скорост или на различни предавки? Тогава валовете ще се скъсат, нали? Още не е осъзнал също, че за тази машина ще трябва един-единствен двигател. Но човек почти чува как могъщите зъбни колела на ума му спират, сблъскали се с проблема… проблема със сцеплението.

Ами калта, мисли си той. Ужасната, коварна кал. Машината просто ще се хлъзга из нея, освен ако… аха…

"Валяците на тези машини ще бъдат оборудвани с клиновидни ребра или шипове, които да може да се разпъват над обичайната повърхност на колелото, когато това е необходимо, за да се пробие до почвата от всяка страна на окопа и да се подчертае процеса на валцуване." Все едно да надникнеш през телескопа към някаква далечна мъглявина и да видиш облаци междузвезден газ, и той пред очите ти да се формира и втвърди, създавайки нова планета!

Така се ражда новата идея. Може би без дори да знае, той описва гъсеничните вериги. Всичко, което е необходимо, заключава той, "е достатъчно голям чифт валяци и отлична бронирана кабина за екипажа". И той подписва заповед всичко това да бъде постигнато в рамките на две седмици: WSC[23].