Факторът Чърчил [bg]

До есента на същата година самият Чърчил вече е на Западния фронт, изпълнявайки уникалната си смесица от задължения като репортер и военен, а на следващата година получава чин подполковник и поста командващ на 6-и батальон на Кралските шотландски мускетари. Вижда ужаса и кошмара на смъртта от първа ръка. Пише дългото си обръщение, и то едва след като е разговарял със сър Дъглас Хейг и е чул неувереното му изказване за съдбата на проекта.

На 14 февруари 1916 г. Тенисън дʼЕйнкуртму изпраща радостно писмо. Изразява съжаление, че всичко е отнело толкова време. Цялото начинание е затънало — както метафорично, така и буквално. "След като загубих голямото предимство на Вашето влияние, преживях значителни трудности да изведа кораба на нашия план покрай скалите на съпротивата срещу него и още по-коварните плитчини на апатията", пише той.

Но все пак крайният резултат го радва много, пише той до Чърчил. Последният вариант на новата машина изглежда наистина могъщ. Той с лекота минавал през близо метър и половина висок отвесен парапет, а след това през 3-метрова пропаст. Оборудван е с оръдия за трикилограмови гюлета, изстрелвани от "спонсони" — издутини отстрани на машината, досущ като на боен кораб; по тази причина може да стреля както напред, така и настрани. Машината успешно преминавала през телени заграждения, хвали се той, "като носорог през царевична нива". "Машината прилича на голямо допотопно чудовище особено когато излиза от блатистата почва, цяла покрита с кал. Надявам се, че това ще изплаши швабите."

Накрая завършва с донякъде неловък, но пък искрен израз на почитта си към унизения в онзи момент Чърчил. "Позволете ми да Ви изкажа поздравления за успеха на първоначалния Ви проект, както и да Ви пожелая много късмет в работата на фронта."

Започва производството на "земните кораби". Заради секретността на проекта работниците във фабриката са инструктирани да наричат производството "водни резервоари"[24], като само им е съобщено, че се работи по огромни помпи, които да се използват по безводните бойни полета в Месопотамия. Именно така машината се сдобива с името "танк", което се използва и до днес даже и на руски език.

Танкът е необичайно явление в дългата история на британските пробиви и открития. Не само че някои от основните идеи, свързани с разработката, са британски — това е доста обичайно. Разработката също е британска, както и практическото приложение, в смисъл че през 1917 г. Великобритания произвежда вече стотици танкове — повече от всяка друга военна сила в света.

По това време Чърчил отново е отговорен за производството им — защото през юли същата година Лойд Джордж го връща обратно в кабинета, този път като министър на боеприпасите. Пресата реагира изключително остро. Сънди Таймс пише, че подобно назначение ще бъде "сериозна опасност за администрацията и за империята като цяло". Морнинг Поуспг предупреждава: "Това опасно и несигурно неизвестно в уравнението, г-н Уинстън Чърчил — истински плаващ бъбрек в политическото тяло — се завръща отново в Уайтхол".