Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
22
Президентът на Съветския съюз Михаил Сергеевич Горбачов няма официална резиденция, каквито са например Белият дом или Бъкингамският дворец. Има едно жилище в Москва, дача край Москва и една на черноморието. За разлика от предшествениците си, които по правило живееха в сградата на Кутузовски 26, Михаил Горбачов предпочете да остане в дачата на запад от града, на Рубльовско шосе.
Горбачов бе поканил гостите си през нощта, след полунощ. Обикновено не стоеше до късно; по принцип си лягаше към единадесет.
А освен това никога не свикваше съвещания в дачата. Гостите му тръпнеха в очакване, съзнавайки, че въпросът явно не търпи отлагане.
Трите лимузини марка „Зил“ подминаха знака „Влизането забранено“ и двама униформени въоръжени милиционери провериха пристигащите и махнаха да влязат. Щом слязоха, тримата мъже бяха проверени от друга група от охраната — претърсиха ги за скрити оръжия.
Тримата влязоха тихо. Това бяха Андрей Павличенко, шефът на КГБ, Анатолий Лукиянов, един от най-доверените съюзници на Горбачов, и Александър Яковлев, най-близкият му съратник в Политбюро. Минаха през гостната, която Раиса Горбачова бе обзавела със скъпи английски тъкани, и влязоха в кабинета на президента.
Горбачов седеше зад бюрото си, а върху плешивото му теме падаше кръг светлина от настолната лампа. Беше облечен съвсем по домашному, със сиви панталони и син пуловер. От него се излъчваше увереност и сила, но въпреки това по лицето му се четеше умора. Сенките под очите му бяха по-тъмни откогато и да било.
— Моля, заповядайте — посрещна ги Горбачов. — Разполагайте се. — И с жест ги покани да седнат.
Щом се настаниха, той започна. Изглеждаше доста напрегнат.
— Съжалявам, че ви обезпокоих, че ви отнех от съпругите или любовниците — подсмихна се леко той, — но зная, че вие сте хората, на които мога да се доверя. Нужен ми е вашият съвет.
Всички присъствуващи му кимнаха в отговор.
— Изправени сме пред проблем със сложни последствия. Това е вторият терористичен акт в Москва в разстояние на две седмици — продължи Горбачов, тъй като знаеше, че гостите му са чули вестта за Борисов. — Сред членовете на Политбюро вие сте единствените, на които имам пълно доверие. Нуждая се от помощта ви. — И се обърна към новоназначения директор на КГБ: — Андрей Дмитриевич, Сергей Борисов беше ваш приятел.
Павличенко почервеня от гняв и прехапа устни. После сведе глава, погледна го и каза:
— Да, така е.
— Възможно ли е тези действия да са предприети от най-обикновени дисиденти? Възможно ли е? — намеси се Александър Яковлев, човек с оредяваща коса и тъмни очила, възкачени върху месест нос.
— Да — потвърди Лукиянов. — Тези терористи по някакъв начин са успели да намерят достъп до съоръжения, които се произвеждат на Запад, по всяка вероятност в Европа, а може би и в Америка. Сигурно работят с антисъветски елементи…
— Не — прекъсна ги едва ли не притеснено шефът на КГБ.
— Защо казвате това? — запита Горбачов.
Павличенко пак загриза долната си устна и после заговори, сякаш превъзмогвайки силно вътрешно убеждение да не казва нито дума.
— На съвещанието на Политбюро споменах, че експлозивът, използуван в една от бомбите, е веществото C-4, което се произвежда в Съединените щати.
— Да — съгласи се нетърпеливо Лукиянов, — но какво…
— Не съм свършил. — Той въздъхна и продължи: — Хората ми дълго работиха по този проблем. И стигнаха до резултати, които дори на мен не ми се искаше да чуя. Веществото не е обикновен C-4. Има специален, необикновен състав — каза той и огледа стаята, после спря поглед на Горбачов и сви рамене. — Произвежда се само за ЦРУ.
Изненадата по лицето на Горбачов не се изписа веднага, но когато това все пак стана, в очите му се прокрадна и лек страх.
— Какво искате да кажете? — попита твърдо той.
— Вижте, американците с удоволствие биха направили каквото и да било, за да подронят авторитета ви, нали така? Но това е според логиката на политиката от позиция на силата — мрачно обясни шефът на КГБ.