Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Шарлот усещаше, че тя е човекът, който би могъл да разбере нещичко.

Пристигна в офиса на Ей Би Си, поприказва малко с Вера, приятната рускиня, която чистеше, изпълняваше разни поръчки и й правеше чай, и с Иван, брадатия мъж на средна възраст с вид на едновремешен руски мужик, който правеше преглед на съветската преса. Естествено, и двамата докладваха за нея в КГБ, но въпреки това бяха приятни, мили хора, които просто си вършеха работата.

И двамата имаха мнение по въпроса, кой може да е убил Борисов. Вера бе убедена, че това са естонците, а Иван пък — че това са просто дисиденти. Във вестниците не се споменаваше нищичко. Нито пък бяха съобщили във вечерното новинарско предаване „Время“, което Вера, както винаги, й бе записала.

От време на време на Шарлот й хрумваха някои идеи просто от непринуденото бъбрене с Иван и Вера. Те я харесваха. Тя разговаряше с тях на руски и също ги харесваше. Но и те не знаеха нищичко повече от когото и да било в Русия, т.е. абсолютно нищо.

Беше се получил телекс от шефа на новинарския отдел на компанията от Ню Йорк, който искаше при посещението му в Москва тя да му уреди среща с… Горбачов. Разбира се. Големите клечки, в компанията, както винаги, си мислеха, че могат просто да издадат подобна заповед на подчинените си в Москва. Тя усмихнато поклати глава.

После разгъна рулото хартия, което бе излязло от телекса през нощта, и прегледа съобщенията, разпратени от осведомителните агенции. Естествено, на историята с Борисов бе отделено значително място.

Облегна се назад и се замисли. Някак си трябваше да разнищи случилото се. След малко проведе кратък тайнствен разговор по телефона, излезе и замина с колата.

Час по-късно вече седеше в салона на един от новите кооп ресторанти, където се сервираше грузинска кухня, и разговаряше с редактора на известно съветско списание. Това бе добър и достоверен източник, понякога от него „изтичаше“ информация, която бе получил от познати в Съвета на народните депутати. Той, от своя страна, разчиташе на нейната дискретност и бе уверен, че тя ще се погрижи да прикрие откъде е получила информацията и че ще използува умно получените сведения.

— Не — поклати глава редакторът, предъвквайки пилето табака. — Нищо не се е чуло по този въпрос. — Предпочиташе да говори на английски, при това го говореше добре. — Но сте наясно, че убитият — Борисов — е добър приятел на шефа на КГБ.

— Чувала съм — потвърди Шарлот.

Редакторът сви рамене и я изгледа многозначително.

— Това какво ви говори?

— Не зная — отвърна тя, тъй като предпочиташе да чуе неговата трактовка. — Бих искала вие да ми кажете.

Той отново сви рамене.

— За мен това означава, че навярно вътре в правителството има много сериозна борба за власт. Горбачов разчита на Павличенко, човека, когото той самият назначи начело на КГБ. Необходима му е поддръжката на Павличенко, нали така?