Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
За няколко години бе успяла да стане звезда на вечерните новини. Редакторът смяташе, че би могла да пробие още по-нависоко и евентуално след година-две да отиде в съботно-неделните новини. Както казваха, най-важното, което компаниите се опитваха да направят в момента, бе да придадат повече блясък на предаванията от Москва.
Но Москва вече й бе омръзнала. Беше й омръзнало сивото небе и огромните локви мръсна киша, свирепите тълпи, бутаницата в метрото, празните магазини. Колкото и да е парадоксално, наред с презрението, което Шарлот изпитваше към това безрадостно място, бе започнало да й дотяга и уединението, което й налагаше работата като телевизионен кореспондент.
Сега, след като бе изминала година и половина, въпреки интереса към езика, историята, културата тя изпитваше страхотна носталгия към дома. Искаше й се евентуално да бъде назначена в Държавния департамент, да продължи бързото си издигане в йерархията. Да се върне у дома. Искаше й се да оправи взаимоотношенията си с Чарли Стоун, да се върне предишната хармония, да си има семейство.
Москва й бе дошла до гуша. И въпреки това, щом от време на време се случеше нещо интересно, тя се радваше, че е била на мястото на събитието.
Само преди няколко дни високопоставен държавник бе убит от поставена в автомобила му бомба, която бе избухнала на Калинински проспект. Невероятна история — за пръв път в Съветския съюз се проявяваше открит тероризъм. Само че на практика не бе известно абсолютно нищо по въпроса.
Шарлот усещаше, че тя е човекът, който би могъл да разбере нещичко.
Пристигна в офиса на Ей Би Си, поприказва малко с Вера, приятната рускиня, която чистеше, изпълняваше разни поръчки и й правеше чай, и с Иван, брадатия мъж на средна възраст с вид на едновремешен руски мужик, който правеше преглед на съветската преса. Естествено, и двамата докладваха за нея в КГБ, но въпреки това бяха приятни, мили хора, които просто си вършеха работата.
И двамата имаха мнение по въпроса, кой може да е убил Борисов. Вера бе убедена, че това са естонците, а Иван пък — че това са просто дисиденти. Във вестниците не се споменаваше нищичко. Нито пък бяха съобщили във вечерното новинарско предаване „Время“, което Вера, както винаги, й бе записала.
От време на време на Шарлот й хрумваха някои идеи просто от непринуденото бъбрене с Иван и Вера. Те я харесваха. Тя разговаряше с тях на руски и също ги харесваше. Но и те не знаеха нищичко повече от когото и да било в Русия, т.е. абсолютно нищо.
Беше се получил телекс от шефа на новинарския отдел на компанията от Ню Йорк, който искаше при посещението му в Москва тя да му уреди среща с… Горбачов. Разбира се. Големите клечки, в компанията, както винаги, си мислеха, че могат просто да издадат подобна заповед на подчинените си в Москва. Тя усмихнато поклати глава.
После разгъна рулото хартия, което бе излязло от телекса през нощта, и прегледа съобщенията, разпратени от осведомителните агенции. Естествено, на историята с Борисов бе отделено значително място.
Облегна се назад и се замисли. Някак си трябваше да разнищи случилото се. След малко проведе кратък тайнствен разговор по телефона, излезе и замина с колата.
Час по-късно вече седеше в салона на един от новите кооп ресторанти, където се сервираше грузинска кухня, и разговаряше с редактора на известно съветско списание. Това бе добър и достоверен източник, понякога от него „изтичаше“ информация, която бе получил от познати в Съвета на народните депутати. Той, от своя страна, разчиташе на нейната дискретност и бе уверен, че тя ще се погрижи да прикрие откъде е получила информацията и че ще използува умно получените сведения.
— Не — поклати глава редакторът, предъвквайки пилето табака. — Нищо не се е чуло по този въпрос. — Предпочиташе да говори на английски, при това го говореше добре. — Но сте наясно, че убитият — Борисов — е добър приятел на шефа на КГБ.
— Чувала съм — потвърди Шарлот.
Редакторът сви рамене и я изгледа многозначително.
— Това какво ви говори?
— Не зная — отвърна тя, тъй като предпочиташе да чуе неговата трактовка. — Бих искала вие да ми кажете.
Той отново сви рамене.
— За мен това означава, че навярно вътре в правителството има много сериозна борба за власт. Горбачов разчита на Павличенко, човека, когото той самият назначи начело на КГБ. Необходима му е поддръжката на Павличенко, нали така?