![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Да. КГБ му е нужно, за да се задържи на власт и да може да проведе реформите.
— Така. Е, добре тогава, навярно пък има хора, които не симпатизират на хората на Горбачов.
— Очевидно, но те биха ли прибягнали до тероризъм? Искате да кажете, хора в самото правителство?
Редакторът отново повдигна рамене.
Следобед тя се отби до старата сграда на посолството на САЩ на улица „Чайковски“. Там изпи набързо едно кафе с Джон Литън от „Ню Йорк Таймс“ после се спря край пощенската си кутия в отдела на пресаташето на горния етаж. Обичайните списания, няколко лични писма, извлечения от банковата й сметка. Нищо повече.
Върна се в офиса и хвърли поглед на новините, които течаха по телекса от „Асошиейтед прес“. Пак нищо.
После погледна още веднъж.
Името Стоун бе привлякло вниманието й. Пак погледна. Първите думи, които схвана, бяха „убийство“ и „Алфред Стоун“. Зачете се ужасена в навитата разпечатка. Не можеше да повярва на очите си.
„Алфред Стоун, харвардският историк, затворен през петдесетте години по обвинение в шпионаж в полза на Съветския съюз, е намерен убит“.
Дъхът й секна.
Алфред Стоун. Този мил, прекрасен човек. Не!
Но историята продължаваше. Считаше се, че убиец е собственият му син, Чарлз Стоун.
Чарли? Това не беше възможно!
Залитайки, тя откъсна лентата и се прибра в офиса си. Стовари се на дивана. Струваше й се, че ще падне в несвяст.
Час по-късно още препрочиташе историята и не бе излязла от състоянието си на шок.
Чарли Стоун.
Той беше невинен. Сигурна бе в това.
Онзи документ, който той открадна от архивите на Леман — дали всичко не бе свързано с него? Нещо за някакъв код, за някакъв номер. Нещо за Леман, за Алфред Стоун, за… какао беше? Беше споменал тази жена в Москва, с която се бе срещал Алфред Стоун. Соня ли беше? Да. Соня Кунецка. Чарли я бе помолил да я издири. Той считаше, че тя по някакъв начин би могла да го изведе до истината за случилото се с Алфред Стоун. Но това беше станало преди толкова много години.
Нали?
Със сигурност не беше съвпадение.
Невъзможно бе Чарли да е убил баща си. Немислимо.
Беше му нужна нейната помощ. Нямаше време за губене.
24
Согъс, Масачузетс
По леглото в мотела беше пръснат стиропор, пластмасови шишета, празни кутии от сок. Стоун се разбуди, обърна се на другата страна и чу изпукването на стиропора.
Огледа мотелската стая, съзря празните бутилки от водка, опомни се и се сети къде се намира.
Согъс. Беше в един мотел в Согъс, на осем мили северно от Бостън.
Как беше стигнал дотук? Удиви го фактът, че бе намерил сили да се добере до този проклет мотел в бягството си към Согъс — лъскаво и евтино сборище от евтини нощни заведения, евтини закусвални и няколко долнопробни китайски ресторантчета.
Бе преживял някакъв срив, но въпреки това можеше все още да действува като на забавен каданс.
Все пак бе успял да избяга.
Когато дойде в съзнание, беше на пода в кабинета на баща си, след като бе видял, че баща му е бил жестоко убит. Нещо в него бе прещракало. Спомни си как държеше окървавената му глава, как се взираше в нея и искаше очите да се отворят.
След което вратата се разби с трясък и вътре нахлуха трима полицаи. Макар да не бе на себе си, той разбра за какво са дошли — да го арестуват. Чу изречената заповед и някаква все още действуваща част от съзнанието му му нареди да не стои повече там, а да бяга. Прехвърли се през задната врата, после прескачаше от двор в двор. Тича така чак до средата на Гардън стрийт, едва успя да се измъкне и махна на едно такси. На шофьора каза само: „Карай“. Няма абсолютно никакво значение накъде. Просто карай. Искам само да се махна от този град. Шофьорът потегли, но го накара да му покаже дали има пари. Стоун размаха портфейла си. Имаше късмет — шофьорът го докара в Согъс, където той го помоли да спре в евтиния мотел, слезе и му хвърли шепа пари в отплата за безпокойството, което му бе създал.
И после дни наред, докато чакаше шокът да отзвучи, караше само на пица и храна от китайския ресторант, която му носеха в стаята, на водка, уиски, бира и хамбургери, които си взимаше при редките си излизания. Обичайната клиентела на мотела бе толкова западнала, че собственикът не казваше нищо. Един ден, след като жена му не успя да влезе в стаята на Стоун, той й обясни, че това момче нещо го е закъсало. За тях бе чудак на име Смит, но в това нямаше нищо чудно — половината от гостите на хотела носеха същото име.