Грънчарското колело на рая [bg]

Ор бе взел дълга обедна почивка, за да посети приюта. За работодателя му, извънземното Е’немемен Асфа, важно беше да си вършиш работата, а не дали стоиш на работа. Ако човек успяваше да я свърши, от него зависеше дали ще стои на работа или не. Ор свършваше голяма част от своята с главата си, докато се излежаваше полузаспал в продължение на час преди да стане сутрин.

Прибра се в „Кухненската мивка“ чак в три и седна пред чертожната маса в работилницата. Асфа беше в магазина и обслужваше клиенти. Разполагаше с персонал от трима дизайнери и договори с различни производители, които изработваха всевъзможни домашни потреби: купи, съдове за готвене, инструменти, прибори, всичко освен големите уреди. След Прелома промишлеността и разпределението бяха в състояние на катастрофално объркване; националното и международното правителства бяха се оплели напълно в продължение на седмици, така че свободната инициатива се наложи от само себе си и малките частни фирми, които успяха да се задържат или да започнат работа през този период, си създадоха добро положение. Много от тези фирми в Орегон, заети с производството на всевъзможни стоки, се управляваха от алдебаранци; те бяха способни мениджъри и чудесно се справяха с маркетинга, но за ръчния труд трябваше да наемат човешки същества. За държавата беше изгодно, защото те с готовност приемаха ограниченията и контрола, които тя им налагаше — с много усилия световното стопанство идваше на себе си. Хората дори заговориха отново за брутен национален продукт, а президентът Мердъл прогнозира връщане към нормалното състояние към Коледа.

Асфа продаваше на дребно и на едро и „Кухненската мивка“ се прочу с трайната си стока и прилични цени. След Прелома тук започнаха да идват все повече и повече домакини, заети да пренареждат кухни, в които се бяха озовали най-неочаквано, докато готвеха в априлската вечер. Ор оглеждаше мостри от дърво, подходящи за дъски за рязане, когато чу някой да казва: „Бих искала един от онези телове за разбиване на яйца“ и тъй като гласът напомняше гласа на съпругата му, стана и надникна в магазина. Асфа показваше нещо на жена, около трийсет годишна, кафява, среден ръст, с къса, черна, твърда коса върху добре оформена глава.

— Хедър — възкликна той и пристъпи напред.

Тя се обърна. Гледа го, както му се стори, дълго време докато проговори:

— Ор. Джордж Ор. Така ли е? Кога сме се познавали?

— В… — поколеба се той. — Не бяхте ли адвокат?

Огромен в зелената си броня, Е’немемен Асфа стоеше и държеше тел за разбиване на яйца.