Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 84
Перейти на страницу:

- Халваджиеви - процеди Селянова, - случайно да не закъснеят!

Щом двойката се изкачи обаче, лицето й възприе най-благосклонен израз.

- Радвам се да ви видя, господин Халваджиев - усмихна се тя.

- Благодаря, подобно - изпръхтя мъжагата, като се ръкува последователно е нея и е посланика. После се обърна към половинката си: - Ивон, запознай се е госпожа Селянова. Това е Ивон - добави той е отсянка на гордост.

- Драго ми е - разцъфтя съществото. - Страхотно парти! Мършавата й шия бе бронирана е няколко реда перли.

- Хайде, идвай! - придърпа я той към себе си. Двама студенти се завтекоха да им покажат местата.

Селянова ги изчака да се отдалечат достатъчно и жлъчно подхвърли:

- Спонсори, какво да ги правиш.

Халваджиев дължеше благополучието си на един малък къс от народното стопанство, блуждаещ безпризорно някъде между Изтока и Запада след разпадането на социалистическата икономика. Той го беше взел на буксир и самоотвержено отвел край тихото устие на Темза. В редките случаи, когато говореше за това, Халваджиев обичаше да използва глаголи като „спасявам“ и „съхранявам“. Малцина обаче споделяха неговата логика. По този повод в България се спрягаха съвсем други глаголи, обагрени в силно негативен смисъл. Затова често му се налагаше да спонсорира културни мероприятия особено когато се организираха от управляващите. Печатницата за индулгенции се въртеше с пълна пара.

В 19,00 пред посолството спря голям туристически автобус. Вратите му се открехнаха с приглушено съскане и пред смаяния поглед на дипломатите се изсипа шумна тълпа от хора в официално вечерно облекло. Предвождаше ги Робърт Зиблинг.

- Ето ни и нас! - бодро извика той и се втурна напред.

Селянова застана нащрек.

Гостите заприиждаха по стълбището. Заваляха титли и усмивки: баронеса Ремулад, дукеса Хафбрейн, сър Джей, лейди Маркс, сър Галфън. Тя усети, че се разтапя сред този светски водовъртеж. Опашката се проточи чак до долния край на пътеката. Преди да влязат в залата, знатните особи спираха пред сергийката, пипаха мистериозните вещи, задаваха въпроси. Ала уредникът не знаеше английски и не беше в състояние да задоволи любопитството им. Само ги наблюдаваше с растяща неприязън. Никой не се сещаше да извади портфейла си. Проклети циции!

Последни докретаха дипломатите, които мъкнеха инвалидния стол със сър Дефи Атууд. Главата му се люшкаше насам-натам, а медалите звънко подрънкваха върху мундира му. Край тях подтичваше строгата лейди Госип и настойчиво подвикваше:

- За бога, внимавайте!

После отново настъпи затишие.

- Ами ако не дойде? - разтревожи се Селянова.

- Няма такава опасност - рече Варадин, поглеждайки часовника си.

В този момент изникна Зиблинг.

- Какво правите тук? Защо не сте пред входа?! - разсърди се той. - Не сте ли чели сценария? Това не ви е все пак дукеса Хафбрейн!

- О, божичко! - възкликна Селянова. - Съвсем забравих!

Тя сграбчи посланика подръка и двамата запрепус- каха надолу по стълбите. Зиблинг поклати осъдително глава.

Бари Лонгфелоу се доближи до него и небрежно се подпря на парапета. Сега той беше виконт Балтазар дьо Мулен.

- Очертава се тежка вечер, а, сър? - подхвърли Бари.

-Нея изпускай от очи тази пасмина! - предупреди го Зиблинг.

- Знам си работата! - отсече той.

Уредникът ги гледаше втренчено е малките си лъскави очички. Зиблинг му помаха дружелюбно:

- Хай, дойдохме с мир!

Той не разбра какво му казват и свъси подозрително вежди.

Шибани циции!

Ролсът безшумно акостира пред входа на посолството. Липсваха всякакви опознавателни знаци: гербове, знаменца, коронки. Огромното черно возило беше обгърнато в тайнственост, сякаш се движеше не по човешките пътища, а летеше по невидимите магистрали между световете. От колата излезе строен мъж в бежов шлифер, отвори задната врата и подаде ръка на една възрастна дама.

„Господи, едно към едно!“, изтръпна Варадин.

- Your Majesty! - изцвили госпожа Селянова и се хвърли към старицата като ястреб, съзрял заек в полето.

- Oh, my dear! - възкликна мисис Кънингъм. - Вашата благородна кауза ме трогна до сълзи! Ето че отново се срещаме, екселенц - обърна се тя към Варадин: - Продължавайте да служите на родината си в същия дух и Бог ще ви възнагради!

„Вещица!“, процеди наум той, поемайки ръката й.

Дипломатите закръжаха наоколо като възбудени оси; единствено строгият поглед на Варадин ги удържаше на прилична дистанция. Групата се отправи към залата. Кралицата се подпираше на госпожа Селянова и повтаряше неуморно:

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)