Любов на колела [bg]

Оказа се, че спасението на Надифа Гаране е последното нещо, което Асад имаше наум.

За да научи сина си, че никой не може да се изпречва пред Асад Графтън, и да разкаже после за това, баща му го завърза за стол в богато обзаведената стая на хотел Савой в Лондон и го принуди да гледа как най-напред изнасили, а след това удуши майка му.

Това беше урок, който Шариф усвои много добре, но въпреки страха от гневното неодобрение на баща си, той не можеше да мисли за нищо друго, освен как да накара Ребека Райхарт да си плати за онова, което му бе сторила.

Асад се засмя, когато си спомни за случилото се в хотелската стая преди години.

— Хареса ти, нали? Да видиш каква власт има мъжа над една жената?

Не, не му беше харесало. Беше плакал, докато очите му подпухнаха, беше крещял зад превръзката, с която бе запушена устата му, че не може да понася повече, докато гърлото му се разрани, беше се опитал да се изтръгне от връзките, с които беше завързан, докато китките му започнаха да кървят.

Без успех, разбира се.

Мисълта да направи на тази руса американска кучка всичко онова, което баща му бе направил на майка му, накара мъжествеността му да се напълни с кръв и да набъбне. Така че, може би психиката му се бе пречупила през онзи съдбовен ден, или може би просто се бе деформирала безвъзвратно. За съжаление, започваше да осъзнава, че по-скоро прилича на баща си повече, отколкото някога се бе представял.

— Искам тази информация — заяви, като устоя на изкушението да избърше студената пот от челото си. Това би било признак на слабост, а той се беше научил никога да не показва слабост пред баща си.

— И ще я имаш. — Асад отвори страничното чекмедже на бюрото си, извади една папка и му я подаде. За първи път в живота му, помисли си Шариф, в очите на баща му може би имаше искрица гордост.

Когато отвори папката, кръвта му кипна. Там беше тя, усмихнатото й лице сияеше срещу него от цветна снимка, осем на десет.

Ребека Райхарт.

Идвам за теб…