Любов на колела [bg]

— Не ми прозвуча като не — прошепна Беки с глас като на жена от „телефонен секс“ и преди той да разбере какво става, тя посегна към подгъва на потничето и го издърпа над главата си.

Беки не беше жена с големи гърди, каквито можеш да си представиш. Те бяха малки и меки, високите кръгли хълмове, бели като сметана, се увенчаваха с ареоли с цвят на праскова и светли зърна.

С една дума: съвършенство.

Франк понечи да каже още нещо, макар че нямаше представа какво. Може би да повтори още един път, че това е лоша идея, но единственото, което излезе от пресъхналото му гърло, беше странен, сподавен стон.

След това тя направи нещо още по-абсурдно.

Пъхна палци под ластика на боксерките си и ги избута надолу по гладките си, загорели, стройни крака. Хвърли дрехата вътре в стаята, там, където вече лежеше потника й.

Велики Боже! Тя беше насреща му. На две крачки разстояние. Напълно, чудесно… съвсем гола. А той можеше само да стои и да я зяпа като някой пълен идиот, защото думата „съвършенство“ вече не беше достатъчна. Не стигаха думите, за да опише сияйната, великолепна, женска красота на голата Ребека Райхарт.

— Е, Франк?! — прошепна тя, усмихвайки се с онази усмивка на жена, която знае, че има надмощие. Защото мъжът напълно бе престанал да мисли с главата върху раменете си и бе започнал да мисли с онази, която обичайно се полюшваше между краката му. — Ти си на ход. Ще го направим ли най-накрая, или не?

Нещо вътре в него се счупи. Просто се опъна и се скъса, като всички връзки и сухожилия в рамото му.

Вече не го интересуваше, че й е шеф или че тя е твърде млада за него. Вече не мислеше за баща си и че се канеше да извърши същия грях, който Робърт Найт бе вършил отново и отново. Интересуваше се само от това, което той искаше. Точно в този момент, най-сетне престана да го отрича.

Искаше тази жена. Тази нощ.

Това беше всичко, което имаше значение.

Още повече, след като утре, така или иначе, можеше всичко да приключи…