Любов на колела [bg]

Искаше му се да разкъса дънките си, да я наведе над бюрото и да потъне дълбоко в нея, докато пламналите му топки се смачкат в гладкия й задник.

Това желаеше една част от него.

Другата част знаеше, че има само тази нощ… И тази нощ трябваше да си заслужава.

Протегна ръка, за да докосне косата й. Наслаждаваше се на гледката на силните си мазолести пръсти върху лъскавите й, златисти къдрици. Винаги бе харесвал косата й, особено спусната. Обикновено я връзваше на стегната конска опашка, без нито едно свободно кичурче, все едно отдалече казваше „не ме докосвай“. Но със сигурност беше послание „докосни ме“, когато падаше върху раменете и гърба й като нагъната, златна завеса.

Погали бузата й и разтри леко с палец избледнялата синина, останала там. Потръпна, когато си спомни за абсолютния ужас, сковал сърцето му, мислейки, че тя ще падне зад борда на танкера и огромното му облекчение и радост, когато пръстите му успяха да хванат тънкия й глезен.

Нежно проследи извивката на гладката й шия, спря на бързо биещия й пулс и усети как главичката на члена му тупти с ритъма на нейното сърце.

Две сърца, които бият като едно. Беше чувал това някога, някъде. Тогава си бе помислил, че това са сладникави глупости, но сега? О, да. Сега напълно го разбираше. И изобщо не бяха сладникави глупости. Беше дяволски еротично.

Сигурно и тя мислеше същото, защото дишаше тежко, широко отворените й големи очи бяха пълни с доверие, надежда и копнеж.

Той облиза устни, докато пръстите му продължаваха да се спускат надолу към деликатната й ключица и още по-надолу. Докато докоснаха твърдото, с цвят на праскова зърно. Младата жена потръпна, в отговор на нейната реакция по гръбнака му полазиха тръпки.

— Франк — прошепна тя, треперейки вече открито.

Той не знаеше точно какъв секс желаеше тя. Какъв вид секс очакваше от него…

Повечето пъти той харесваше бавния, горещ секс, а в редките случаи, когато партньорката му беше разкрепостена и готова за игра — предпочиташе по-палавия и необуздан секс. Но какъв секс предпочиташе Беки? Защото, независимо, че за него това беше една-единствена нощ, всичко, което го интересуваше, бе да бъде перфектна за нея.

Тогава тя се приближи, очевидно не можеше да чака повече той да направи първата стъпка и обви тънките си ръце около врата му. Изправи се на пръсти, опитвайки се да достигне устните му. Дори и така, тя все още бе твърде ниска. Затова той наведе глава и се удиви на гладкостта на устните й, когато се отъркаха в неговите, на вкуса на езика й, който смело пъхна в устата му. Не му остана нищо друго, освен да повдигне с длан брадичката й, за да й върне жеста и…

Диня!

Това трябва да бе вкусът на последната близалка, която бе смукала.

Това беше амброзия. Нектарът на боговете. И тя беше богиня.

Особено когато се приближи още и се притисна в него. Гърди до гърди. Бедра до бедра. Тяло до тяло.