Любов на колела [bg]

— На колко години е? — попита той, преди баща му да излезе от колата.

— На осемнадесет, мисля.

Франк се сви при мисълта, че баща му прави секс с някоя, на същата възраст като момичето, което понякога идваше у тях като бавачка.

Робърт се засмя на реакцията му.

— Хубавото при нас мъжете е, че ставаме все по-добри с възрастта. Ние може и да ставаме по-възрастни, но жените, които ни желаят — не. И ти някога ще осъзнаеш, че няма по-сладко от едно момиче, което току-що е разцъфтяло. — С тези думи баща му затръшна вратата на автомобила и се запъти по напуканата настилка на алеята, мятайки фаса си в малка туфа трева.

Това беше последният път, в който Франк отиде с баща си за „сладолед“, но не разкри тайната му.

Две години по-късно той изкара няколко последователни тежки ангини и лекарят в крайна сметка го изпрати да му извадят сливиците. Това беше денят, в който животът на Франк се промени завинаги. Когато на операционната маса нещата се объркаха и той почти умря, Робърт Найт използва като извинение тази криза да обяви недоволството си от семейния живот и най-накрая ги напусна.

Потискайки болезнения спомен, Франк поклати глава и се отдръпна от вратата на Беки.

Какво, по дяволите, правя тук?

Въпросът мина още веднъж през главата му, която ужасно го болеше, но нямаше време да си отговори, защото вратата внезапно се отвори. И тогава умът му блокира! Франк не си спомняше вече собственото си име, камо ли да отговори на въпроса.

Напълно блокира.

Изобщо не можеше да мисли.

Тъй като насреща му стоеше тя. — Жената на неговите мечти — нацупена и рошава, топла и порозовяла от съня.

Той не беше поклонник на неща, които не бяха свързани с много боеприпаси или наточени като острието на бръснач, но точно сега му се искаше да се поклони пред създателя на червената дантела.

О, човече, потничето, с което бе облечена…

То беше от вишнево червен сатен, с нежна дантела на деколтето и съблазнително очертаваше меките извивки на гърдите й… И — О, да! — леко втвърдените й зърна напираха под копринения плат.

— Какво искаш, Франк? — промърмори тя, триейки сънените си очи и погледна нагоре към него, когато включи лампата в спалнята си.

Сега, на светлината той видя разбърканата й коса, белезите от възглавницата върху гладката й, все още леко зачервена буза, както и малката подробност, че всичко по нея, освен потничето, бяха чифт меки червено-зелени памучни боксерки.

Нима беше Коледа?

Не. Не, имаше още десет седмици до тогава.

Но гледайки я сега, особено в тези цветове, той почувства, че е получил най-страхотния подарък на Земята.

Какво искаше?

Хм… нищо… освен… секс.