Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Но няма откъде да разбере, че сте се обърнали към щатската полиция и ФБР, нали?
— Клей, нямам представа какво знае Баник.
— Ясно. Виж, не ми се иска да ти провалям деня, но на сигурно място ли се намираш?
Лейси се озърна.
— Да. Вкъщи съм. Защо?
— Сама ли си?
— Задаваш прекалено лични въпроси.
— Съгласен съм. Но ще изпитвам угризения, ако не кажа, че ще бъдем по-спокойни, ако не си сама, поне докато не го намерим.
— Сериозно ли говориш?
— Най-сериозно, Лейси. От него няма и следа през последните трийсет и шест часа. Може да е къде ли не, а и вероятно е опасен. Ще го намерим, но дотогава те съветвам да вземеш предпазни мерки.
— Ще се оправя.
— Не се съмнявам. Моля те да се обадиш, ако чуеш нещо.
— Непременно.
Лейси впери поглед в телефона си, докато отиваше към вратата, за да се увери, че е заключена. Времето беше прекрасно и тя се канеше да отскочи до любимия си разсадник и да посади няколко азалии в цветните си лехи. Скастри се мислено, че допуска да се страхува в такава великолепна пролетна сутрин.
Али беше заминал да върши геройства. А Дарън беше завел новото си гадже на кратка почивка. Лейси обиколи апартамента си, провери вратите и прозорците и продължи да се укорява. За да се успокои, седна на постелката за йога и се наведе напред в баласана, детската поза. След две дълбоки вдишвания и издишвания телефонът й отново звънна и я стресна. Защо беше толкова напрегната?
Търсеше я третият мъж в живота й и този път тя се зарадва да чуе гласа му. Гънтър се извини, че е пропуснал ежеседмичното й обаждане миналия вторник, но бил на адски важна среща с новия си екип от архитекти. Ама разбира се.
Лейси се излегна на канапето и двамата си поприказваха доста дълго. И той, и тя признаха, че скучаят. Сегашната приятелка на Гънтър, ако изобщо имаше такава, също заминала някъде. Когато разбра, че Лейси не е планирала нищо за следобед, брат й се оживи и спомена, че може да обядват заедно.
Бяха минали две седмици от последния им обяд и желанието му да долети отново толкова скоро я обезсърчи. Най-вероятно го бяха погнали банкери и му дишаха във врата.
— Намирам се на час път от летището, а полетът е около осемдесет минути. Да кажем, към два следобед?
— Става.
Каквито и проблеми да създаваше той, присъствието му щеше да й подейства успокоително поне за следващите двайсет и четири часа. Щеше да го убеди да вечеря ида пренощува при нея и по някое време Гънтър неизбежно щеше да я попита за съдебното дело.
Може би щеше да е най-добре да не му оставя напразни надежди.
38
Лейси не вдигна при първите две обаждания, което не беше необичайно, особено в събота. Баник кимна и нареди на Джери да опита отново.
— Би ли оставил пистолета? — помоли го тя.
— Не.
Седеше на метър и половина от нея с гръб към огъня, преметнал на врата си найлоново въже, чиито краища висяха безобидно на гърдите му.
— Пробвай пак.
Глезените и стъпалата й се бяха вдървили, което може и да не беше толкова зле. Бяха безчувствени, така че дори да бяха счупени, не усещаше болка. Само че сковаността беше плъзнала и нагоре по краката й и тя бе като парализирана.
Помоли го да отиде до тоалетната. Той не й позволи. Не беше помръдвала от часове и нямаше представа колко е часът.
При третото набиране Лейси отговори.
— Здравей, скъпа, Джери е. Как си? — поде тя напевно и бодро, доколкото изобщо бе възможно под прицела на пистолет.
Поговориха си за времето, за чудесния пролетен ден, после минаха по същество и обсъдиха безуспешните опити на ФБР да открие Баник.
— Никога няма да го намерят — заяви Джери, вперила поглед в безизразното му лице.
Тя затвори очи и поде измисления си разказ: анонимен информатор й предоставил веществено доказателство, което щяло да разобличи Баник. Не можела да го обсъжда по телефона, трябвало да се срещнат, защото въпросът бил спешен. Съобщи на Лейси, че се крие в мотел на два часа път от нея и че не я интересуват плановете й за вечерта. Трябвало да ги отмени.
— Колата ми е на паркинга от южната страна на мотела. Паркирай до нея. И… Лейси, ела сама, моля те. Възможно ли е?
— Разбира се… Няма никаква опасност, нали?
— Не повече от обикновено.
Разговорът беше кратък и когато Джери затвори, Баник се усмихна. Да не повярваш.
— Видя ли, изпечена лъжкиня си.
Тя му върна телефона с предплатената карта и каза:
— Пощади достойнството ми и ми разреши да отида до тоалетната.
Той остави за миг пистолета и отключи веригата на глезените й. Понечи да й помогне да се изправи, но тя го отблъсна разгневено.
— Изчакай малко.
Джери постоя права за миг, докато кръвта нахлуваше в долната част на краката й заедно с режеща болка. Баник й подаде бастун и тя се подпря на него. Изкуши се от мисълта да го фрасне поне веднъж заради всичките му жертви, но не беше достатъчно стабилна. Освен това той щеше да я надвие лесно и резултатът щеше да е трагичен. Тя се затътри към тоалетната, а той остана да я чака с пистолет в ръка, след като тя все пак успя да заключи вратата на тази дупка без душ и вана. И без прозорец. Мъжделивата крушка едва светеше. Джери дълго седя вътре, доволна, че е далече от него. Доволна ли? Та тя беше мъртва и го съзнаваше. Съзнаваше. Съзнаваше и какво е причинила на Лейси току-що.
Отново пусна водата, макар да нямаше нужда. Само и само да отложи излизането си. Накрая той потропа на вратата и извика:
— Хайде, прекали!
В спалнята кимна към леглото и каза:
— Почини си ей там. Прозорецът е заключен, пък и бездруго е заял. Ако ти хрумне някоя глупост, знаеш какво ще последва.
Едва не му благодари, но се осъзна и легна на леглото. Моментът и мястото бяха идеални за сексуално нападение, но Джери не се притесняваше. На него явно и през ум не му минаваше такова нещо.
Въпреки че в стаята беше топло, тя се зави с прашно одеяло и скоро се унесе, смазана от умора и страх. Вероятно и въздействието на упойващите вещества все още не бе отминало.
Когато Джери заспа, Баник взе един бензедрин и се постара да остане буден.
Винаги нетърпелив да се изфука пред красиво момиче, дори да е собствената му сестра, Гънтър долетя със самолета си, за да обядва с превъзходните морски дарове тук. Твърдеше, че всички пилоти на малки самолети в тази част на света знаят за „Боу Уилис Ойстърс“ на блатистия ръкав близо до Хоума в Луизиана. Хиляда и двеста метровата писта беше заобиколена от вода и приземяването си беше страшничко.