Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Трудно е да се изразят с думи тези нюанси, госпожице.
— Сега съм по-стара.
— Да, по-стара. Но с това не искам да кажа, че имате повече бръчки. Когато за пръв път ви видях, госпожице, вие просто бяхте една наблюдателка на живота. Имахте спокойния, доволен вид на зрител от публиката, които следи играта.
— А сега?
— Сега вие вече не наблюдавате. Това, което ще ви кажа, ще ви се стори може би абсурдно, но вие имате напрегнат поглед на борец, който играе трудна игра.
— Моята стара приятелка понякога не е лесна — усмихна се Кейтрин, — но мога да ви уверя, че не се боря с нея на живот и смърт. Трябва да дойдете да я видите някой ден, господин Поаро. Аз мисля, че вие сте един от хората, които биха оценили нейното мъжество и дух.
Настана мълчание, докато келнерът им сервира печени пилета. Когато той се отдалечи, Поаро каза:
— Вие сте ме чувала да говоря за моя приятел Хестингс. Онзи, който беше казал, че аз съм потаен като стрида. Е, добре, госпожице, във ваше лице аз си намерих майстора. Вие сте далеч по-прикрита от мен.
— Глупости — усмихна се Кейтрин.
— Еркюл Поаро никога не говори глупости. Така е, както го казвам.
Отново настана мълчание, което Поаро наруши с въпрос:
— Не сте ли виждала някои от приятелите ни в Ривиерата откакто сте се завърнали?
— Видях се за малко с майор Кентън.
— Аха, така ли?
Нещо в примигващите очи на Поаро накара Кейтрин да сведе погледа си.
— И така, мистър Ван Олдин остава в Лондон?
— Да.
— Трябва да опитам да се срещна с него утре или вдругиден.
— Имате новини ли за него?
— Какво ви кара да мислите така?
— Просто си помислих.
Поаро я погледна изпитателно.
— Сега, госпожице, вие имате много въпроси, които желаете да ми зададете, това се вижда. И защо пък не? Нали тази мистерия в „Синия експрес“ е нашият криминален роман?
— Да, наистина бих желала да знам някои неща.
— Моля?
Кейтрин вдигна очи към него и в погледа й се четеше решителност.
— Какво правихте в Париж, господин Поаро?
Детективът леко се усмихна.
— Посетих руското посолство.
— О!
— Виждам, че това нищо не ви говори, но аз не ще бъда повече стрида. Не, ще сваля картите си на масата — нещо, което стридите положително не правят. Вие разбирате, смятам, че арестуването на Дерик Кетринг не ме задоволява?
— Това е нещо, на което съм се чудила. В Ница си бях помислила, че вие сте приключил със случая.
— Вие не казвате всичко, госпожице, но аз признавам всичко. Аз… моите издирвания… поставих Дерик Кетринг там, където той се намира сега. Следователят все още напразно би се опитвал да доказва виновността на граф Де ла Рош пак заради мен. Е, госпожице, аз не съжалявам за това, което съм сторил. Имах само един дълг — да разкрия истината, пътят на дълга бодеше право към мистър Кетринг. Дали този път свърши там? Полицията казва да, обаче Еркюл Поаро не е удовлетворен.
Той изведнъж промени темата.
— Кажете ми, госпожице, писала ли ви е напоследък госпожица Ленокс?
— Едно много късо писмо. Мисля, че тя ми е сърдита за това, че се върнах в Англия.
Поаро кимна.
— Аз разговарях с нея същата вечер, в която бе арестуван господин Кетринг. Интересен разговор имахме.
Той пак замълча, но Кейтрин не прекъсна хода на мислите му.
— Госпожице — продължи най-сетне Поаро, — работата е доста деликатна и все пак искам да ви кажа нещо. Съществува, мисля си аз, една жена, която обича господин Кетринг… поправете ме ако греша… и заради нея… да, заради нея, аз храня надеждата, че аз съм прав, а полицията е на погрешна диря. Знаете ли коя е тази жена?
Кейтрин помълча малко преди да отговори:
— Да… мисля, че знам.
Поаро се наведе към нея.
— Аз не съм доволен, госпожице. Не, не съм доволен, фактите, главните факти, водят право към господин Кетринг. Но има нещо, на което не се е отдало почти никакво значение.
— И какво е то?
— Обезобразеното лице на жертвата. Стотици пъти съм се питал, госпожице, би ли могъл Дерик Кетринг да нанесе този размачкващ тъканите удар, след като вече е извършил убийството? За какво му е било нужно това? Какво е целял? Изобщо, на това деяние способен ли е човек от типа на Кетринг? И трябва да ви кажа, госпожице, че отговорът на тези въпроси е напълно незадоволителен. Отново и отново пак се връщам на тази единствена точка: защо? А едничките неща, които могат да ми помогнат за разрешаването на този проблем, са тези.
Той измъкна бележника от джоба си и извади от него нещо, което бе хванал с два пръста.
— Спомняте ли си, госпожице? Вие ме видяхте когато събрах тези косми от килима на купето.
Кейтрин се наведе напред и впери поглед в космите. Поаро кимна няколко пъти с глава.