Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Те не ви говорят нищо, виждам това, госпожице. И все пак… аз мисля, че вие забелязвате доста неща.
— Имах някои идеи — каза бавно Кейтрин. — Чудновати идеи. Затова ви попитах какво сте правили в Париж, господин Поаро.
— Когато ви писах…
— От „Риц“!
Поаро се усмихна някак особено.
— Да, както казахте, от „Риц“. Обичам понякога лукса… когато един милионер плаща.
— Руското посолство — рече като на себе си Кейтрин. — Не, аз не виждам никаква връзка.
— Тази връзка не е пряка, госпожице. Аз отидох там, за да получа известна информация. Срещнах се с една личност и я заплаших… да, госпожице, аз Еркюл Поаро, го заплаших.
— С полицията?
— Не — каза сухо Поаро, — с пресата — едно далеч по-смъртоносно оръжие.
Той я погледна и Кейтрин му се усмихна, поклащайки глава.
— Не се ли превръщате отново в стрида, господин Поаро?
— Не, не. Аз не искам да правя мистерии. Вижте, аз ще ви кажа всичко. Подозирам този човек, че е взел активно участие в продажбата на рубините на господин Ван Олдин. Притиснах го до стената и той ми разказа цялата история. Научих къде е станало предаването на скъпоценностите, научих и за почтения старец с бели коси, който се разхождал напред-назад по улицата с пъргавата походка на млад мъж… и условно измислих едно име на този млад старец. Нарекох го Господин Маркиза.
— А сега сте в Лондон, за да се срещнете с мистър Ван Олдин?
— Не само за това. Имам и друга работа. Откакто съм в Лондон, се срещнах и с други двама. Единият е театрален агент, а другият е лекар от „Харли Стриит“. От всекиго от двамата научих по нещо. Сглобете тези неща, госпожице, и се опитайте да извадите заключението, до което аз вече стигнах.
— Аз?
— Да, вие. Ще ви кажа още нещо, госпожице. През цялото време у мен се таеше съмнението, че грабежът и убийството са извършени от едно и също лице. Дълго време аз не бях сигурен…
— А сега?
— Сега аз зная.
Настана мълчание. После Кейтрин го погледна. Очите й блестяха.
— Аз не съм умна колкото вас, господин Поаро. Половината от нещата, които ми разказахте, не ме подсещат за нищо. Идеята, която аз имам, ми дойде от съвсем различен ъгъл…
— О, да, винаги е така — каза спокойно Поаро. — Огледалото отразява истината, но човек надниква в него от различни ъгли.
— Моите идеи може би са абсурдни… те може да се различават коренно от вашата теория, но…
— Да?
— Кажете ми, това може ли да ви помогне изобщо?
Той взе от протегнатата й ръка една пожълтяла от времето изрезка от вестник и внимателно я прочете. После тежко кимна с глава.
— Както ви казах, госпожице, човек гледа от различни ъгли в огледалото, но в нашия случай огледалото е едно и също и отразява едни и същи неща.
Кейтрин се изправи.
— Трябва да бързам — каза тя. — Малко време ми остава до тръгването на влака. Господин Поаро…
— Да, госпожице?
— Това… това не бива да трае дълго, вие разбирате. Аз… аз не мога да продължавам така… Гласът й секна.
Дребният човек я потупа насърчително по ръката. — Смелост, госпожице. Сега краят е съвсем близък.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
ЕДНА НОВА ТЕОРИЯ
— Господин Поаро иска да ви види, сър.
— Прати го по дяволите! — каза троснато Ван Олдин.
Кентън замълча съчувствено.
Ван Олдин се надигна от стола си и закрачи насам-натам из стаята.
— Предполагам, че сте прочели проклетите вестници тази сутрин?
— Прегледах ги набързо, сър.
— И продължават в същия дух, нали?
— Боя се, че е така, сър.
Милионерът седна пак и притисна с ръка челото си.
— Ако само си имах представа, че ще стане така! — изохка той. — Никога не бих наел този дребен белгиец да изрови истината. Да се намери убиецът на Рут — само това исках аз.
— Нима бихте предпочели да се разхожда свободно?
Ван Олдин въздъхна.
— Бих предпочел да взема правото и закона в собствените си ръце.
— Аз не мисля, че това би било много разумно, сър.
— Все едно… Сигурен ли сте, че този приятел иска да говори с мен?
— Да, мистър Ван Олдин. Дори много настоява.
— Тогава предполагам, че има причини. Ще го приема още тази сутрин.
Когато влезе, Поаро имаше много свеж и добър вид. Той изглежда не забеляза липсата на сърдечност в начина, по който милионерът го прие и приятно забъбри на най-различни теми. Обясни, че е дошъл в Лондон да се посъветва с лекаря си и спомена името на един известен хирург.
— Не, не ми е от войната. Това нараняване ми е спомен от службата в полицията. Нарани ме един разбойник — апаш.
Той потупа лявото си рамо и смигна.