Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Името й Хелен ли е или Елена, мис Вайнър? Аз мислех… Мис Вайнър притвори очи.
— Виждаш ли, аз мога да произнасям както едното, така и другото, но Елена не е подходящо име за прислужница. Не зная какво си мислят майките от по-низшите класи като кръщават децата си.
Дъждът бе престанал когато Кентън пристигна в котеджа. Бледите слънчеви лъчи падаха върху стръмния покрив на къщата и позлатяваха косите на Кейтрин, която бе застанала на входа, за да го посрещне. Той бързо се приближи към нея, почти като момче.
— Надявам се, че не съм ви неприятен? Просто чувствам потребност да ви видя пак. Надявам се, че и приятелката ви не ще има нищо против.
— Влезте и се запознайте с нея — каза Кейтрин. — Тя може да ви се стори странна в началото, но скоро ще се убедите, че мис Вайнър има най-доброто сърце в света.
Мис Вайнър бе седнала като на трон на стола си в гостната стая и носеше всичките си накити, които навремето майка й така предвидливо бе запазила от похищение. Тя поздрави Кентън с достойнство, примесено с една малко сурова учтивост, която би обезсърчила много мъже. Кентън все пак имаше толкова изискани и непринудени маниери, че не след дълго мис Вайнър се предаде. Обядът мина много забавно, а Хелен или Елена, обула съвсем нови копринени чорапи без бримка, надмина себе си в обслужването. След обяда Кейтрин и Кентън излязоха да се поразходят, после се върнаха и пиха чай само двамата, понеже мис Вайнър се бе оттеглила да си легне.
Когато най-сетне колата потегли, Кейтрин се върна, в къщата и бавно се заизкачва по стълбището. Гласът на мис Вайнър я повика и тя влезе в спалнята й.
— Отиде ли си приятелят ти?
— Да. Благодаря ви много за съгласието ви да го поканя тук и за хубавия обяд.
— Няма нужда да ми благодариш. Нима мислиш, че аз съм някоя стара скъперница, която никога не би направила нищо за другите?
— Аз мисля, че вие сте най-милата жена — каза с чувство Кейтрин.
— Хм — изсумтя мис Вайнър с прикрито самодоволство. Кейтрин се готвеше да излезе от стаята, когато старата жена я повика:
— Кейтрин!
— Да?
— Струва ми се, че не бях права по отношение на този млад човек — твоя приятел. Когато един мъж иска да спечели някоя жена, той може да бъде сърдечен, галантен, готов по хиляди дребни начини да й засвидетелства вниманието си. Когато обаче един мъж е наистина влюбен, той без да иска има вид на овца. Твоят приятел винаги ми заприличваше на овца щом те погледнеше. Така, че аз си вземам думите назад. Той наистина те обича.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
МИСТЪР ААРОНС ОБЯДВА
— О! — Възкликна мистър Джозеф Ааронс с чувството на познавач.
Той отпи продължително от чашата си, остави я на масата с въздишка, обърса пяната от устните си и се усмихна на своя домакин господин Еркюл Поаро, който седеше насреща му:
— Дайте ми, — каза мистър Ааронс, — една хубава пържола „Портърхаус“ и чаша нещо достойно за пиене и тогава човек не би се отказал от вашите френски измишльотини, вашите ордьоври, омлети и пъдпъдъци, които се ядат на една хапка. Дайте ми — повтори той, — една пържола „Портърхаус“.
Поаро, който току-що бе направил същата поръчка, се усмихна съчувствено.
— Не че една пържола с бъбречен пудинг е нещо съвсем лошо — продължи мистър Ааронс. — Ябълкова торта ли? Да, ще взема ябълкова торта, благодари ви, госпожице, заедно с купичка каймак.
Обядът продължи. Най-сетне с дълга въздишка мистър Ааронс остави лъжицата и вилицата си, готов все пак да се позабавлява временно с малко сирене, преди да помисли за друго.
— Мисля че, споменахте за някаква дребна услуга, господин Поаро, — забеляза той. — Ще бъда много щастлив ако бих могъл да ви услужа с всичко, което е по възможностите ми.
— Много мило от ваша страна — кимна Поаро. — Работата е наистина съвсем дребна. Зная, че ако някой иска да научи нещо относно когото и да било от театралното поприще, на този свят има само един човек, който знае всичко, което може да се узнае за актьорите и това е моят стар приятел мистър Джозеф Ааронс.
— И вие не сте на съвсем погрешен път, — забеляза самодоволно мистър Ааронс. Независимо дали се отнася за миналото, настоящето или бъдещето, Джо Ааронс е човекът, към когото трябва да се обърнете.
— Съвършено точно. Сега искам да ви попитам, господин Ааронс, какво знаете за една млада жена, наречена Кид?