Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Мис Вайнър, мисля си… имам един познат, с когото се сприятелих в Ривиерата, който много иска да ме посети тук.
— Мъж? — попита мис Вайнър.
— Да.
— Кой е той?
— Той е секретар на мистър Ван Олдин, американският милионер.
— Как се казва?
— Кентън. Майор Кентън.
— Хм… секретар на милионер, казваш? И иска да дойде тук, а? Виж какво, Кейтрин, ще ти кажа нещо за твое добро. Ти си хубаво и разумно момиче и макар че гледаш трезво на нещата, знай че всяка жена прави от себе си глупачка поне веднъж в живота си. Обзалагам се десет към едно, че този мъж се стреми към парите ти.
Старата жена с рязък жест възпря Кейтрин да й отговори и продължи:
— Аз очаквах нещо от този род. Какво е секретарят на един милионер? В девет случая от десет това е млад човек, който не обича много да работи. Млад мъж с изискани маниери, с вкус към лукса, без мозък и без предприемчивост, за когото по-лека работа от секретар на милионер е да се ожени за богата жена заради парите й. Не искам да кажа, че ти не би могла да се харесаш на някой мъж. Но ти не си млада и макар че си чудесно сложена, не си красавица. Затова ти казвам, не прави от себе си глупачка. Ако все пак си взела някакво решение, уреди всички формалности за наследството, така че да държиш здраво в ръцете си парите. Аз свърших. Какво искаше да ми кажеш?
— Нищо — каза Кейтрин. — Но вие бихте ли имали нещо против той да ми гостува тук?
— Аз си измивам ръцете от тази работа. — отвърна мис Вайнър. — Мисля, че си изпълних дълга и каквото и да се случи сега, то ще е за главата ти. На обяд ли искаш да го поканиш или на вечеря? Смея да кажа, че Хелен би могла да се справи с една вечеря… ако си събере ума в главата.
— Най-добре ще бъде да го поканим на обяд — каза Кейтрин. — Вие сте страшно мила жена, мис Вайнър. Той ме помоли да му телефонирам, така че ще му се обадя и ще го поканя да обядва с нас. Той ще дойде с кола от града.
— Хелен прави пържоли с печени домати доста добре — каза мис Вайнър. — Е, не стават съвсем както трябва, но все пак, тях прави най-добре. Не си струва да имаме торта, защото ръцете й са малко вързани, но направените от нея пудинги са сносни. Би могла да вземеш и едно хубаво парче „Стилтън“ от магазина на Ебот. Чувала съм, че господата обичат този вид сирене. Имаме и колкото щеш вино, останало от баща ми. Бутилка искрящо мозелско ще бъде подходяща.
— О, не мис Вайнър. Това наистина не е необходимо.
— Глупости, дете мое. Никой мъж не може да се почувства истински доволен, ако не пийне нещо през време на яденето. Имаме и малко уиски от преди войната, ако мислиш, че той би го предпочел. Слушай какво ти казвам и недей да спориш повече. Ключът от избата е в третото чекмедже на шкафа, във втория чифт чорапи отляво.
Кейтрин покорно отиде до уреченото място.
— Вземи втория чифт чорапи — повтори мис Вайнър. — В първия чифт са диамантените ми обици и брошката.
— О! — каза Кейтрин смутена. — Защо не ги сложите в кутията за скъпоценности?
Мис Вайнър се усмихна снизходително.
— Защото имам достатъчно разум в главата си. Драга моя, аз добре си спомням касата на баща ми. Той беше много доволен и се гордееше с нея и всяка нощ искаше от майка ми скъпоценностите й, за да ги заключи в касата. Майка ми бе много тактична жена и знаеше, че мъжете обичат всичко да бъде по волята им. Тя всяка вечер му носеше кутията със скъпоценностите, заключена както искаше той.
Една прекрасна нощ вкъщи се вмъкнаха касоразбивачи и съвсем естествено, първото нещо към което се насочили, било касата! Не можеше и да бъде другояче, тъй като баща ми се хвалеше из цялото село с касата си, сякаш пазеше там съкровищата на цар Соломон. Крадците ометоха всичко: и бирените чаши, и сребърните купи, и златната табличка, която бе подарена на баща ми, и кутията с мамините скъпоценности.
Старата жена въздъхна и продължи:
— Баща ми се разтревожи много от загубата на мамините скъпоценности и имаше защо. Изчезнаха венецианската брошка, няколко камеоса, бледорозовите корали и два златни пръстена с големи диаманти. Тогава, разбира се, мама, която беше здравомислеща жена, му каза, че е криела бижутата си загънати в един стар корсет и че те са останали непокътнати на мястото си.
— А кутията за скъпоценности е била празна?
— О, не драга — усмихна се мис Вайнър. — Кутията би била твърде лека и майка ми, като умна жена, бе предвидила това. Тя държеше в кутията копчетата си и така те винаги й бяха под ръка през деня. Копчетата за обувки — най-отгоре, на по-долната поличка — копчетата за панталони и най-отдолу различни копчета. Интересно е, че баща ми доста се разсърди като разбра истината. Той каза на мама, че това било измама и че той не обичал да мами хората. Но аз трябва да престана с бъбренето си. Ти излез и телефонирай на приятеля си и избери по-хубаво месо за пържоли. Кажи на Хелен да внимава да не видя дупка на чорапите й докато сервира обеда.