Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
— Кид? Кити Кид?
— Кити Кид.
— Тя беше доста талантлива. Играеше мъжки роли, пееше, танцуваше… Тя ли ви интересува?
— Да.
— Повтарям ви, много даровита. И получаваше добри пари. Никога не оставаше без ангажимент. Най-често й даваха и над-добре й допадаха мъжките роли, но фактически тя не можеше да се нарече характерна актриса.
— Така съм чувал и аз — допълни Поаро. — И все пак тя не се е появявала на сцената напоследък, нали?
— Не. Изчезна съвсем ненадейно от сцената. Отишла във Франция и там се заловила с някакъв богат благородник.
— Предполагам, че оттогава е зарязала завинаги сцената.
— Преди колко време беше това?
— Нека помисля. Да, преди около три години. И това все пак беше загуба за театъра.
— Беше ли умна?
— Колкото цяла маймуна умна и хитра.
— А знаете ли името на благородника, с когото тя се сближи в Париж?
— Зная, че бил богат. Беше граф или маркиз, нещо такова. Сега, като си помислих повече, струва ми се, че беше маркиз.
— И оттогава не знаете нищо нея?
— Абсолютно нищо. Нито дори съм я срещал случайно.
Обзалагам се, че скита с онзи по чуждите курорти. Това е то да си маркиз до живот. Но и Кити не пада по-долу.
— Виждам — замислено каза Поаро.
— Съжалявам, че не мога да ви кажа повече неща, господин Поаро — продължи Ааронс. — А много бих желал да мога да ви бъда полезен. Някога вие ми направихте голяма услуга.
— О, за онова сме квит. Вие също се реванширахте.
— Услуга за услуга. Ха, ха! — изсмя се мистър Ааронс.
— Изглежда, че професията ви е много интересна — забеляза Поаро.
— Тъй, тъй, — съгласи се малко неуверено мистър Ааронс. — Като се махне лошото, остава хубавото. Трябва да се държи сметка за вкусовете на публиката, да се предвиждат много неща и най-важното, да си отваряш очите на четири.
— През последните години балетът спечели много публика — промърмори замислен Поаро.
— Аз никога не съм намирал нещо в този руски балет, но хората го харесват. За мен той е неразбираем.
— В Ривиерата се запознах с една танцьорка… госпожица Мирел.
— Мирел? Гореща е тя. И винаги някой я подкрепя материално… но момичето и без това умее да танцува. Виждал съм я и зная какво говоря. Не съм си имал никога работа с нея, но чувам, че имала ужасен темперамент. Всеки ден караници и сцени.
— Да — потвърди Поаро, — така си представях и аз.
— Темперамент! — продължи мистър Ааронс. — Темперамент! Така го наричат винаги. Моята мадама беше танцьорка преди да се омъжи за мен, но аз съм много благодарен, че тя никога не е имала темперамент. Вкъщи това не е нужно, господин Поаро.
— Съгласен съм с вас, приятелю. Там темпераментът не е нужен.
— Жената трябва да бъде тиха, симпатична и да умее да готви добре — допълни мистър Ааронс.
— Мирел от скоро време е на сцената, нали? — попита детективът.
— От две години и половина — отвърна мистър Ааронс. — Някой си френски граф я лансира най-напред. Сега чувам, че се свързала с бившия министър-председател на Гърция. Тези приятелчета успяват да сложат настрана известна сума докато са на власт.
— Това е ново за мен — каза Поаро.
— О, тя не оставя тревата да поникне под краката й. Казват, че младият Кетринг убил жена си заради нея. Не зная това. Все пак той е задържан и тя трябва да се погрижи за себе си добре и добре се е погрижила. Казват, че носела рубин колкото гълъбово яйце, но този израз употребяват обикновено в романите.
— Рубин колкото гълъбово яйце? — рече Поаро удивен, а очите му придобиха зеленикав блясък. — Колко интересно!
— Каза ми го един мой приятел — продължи мистър Ааронс — Но все пак това може да бъде оцветено стъкло. Те всички си приличат, тези жени. Никога не се уморяват да бръщолевят най-различни измислици за скъпоценностите си. Мирел се хвалела, че този рубин бил прокълнат. Наричали го, мисля, „Огненото сърце“.
— Но доколкото си спомням — каза Поаро, — рубинът, наречен „Огненото сърце“, е централният камък в една огърлица.
— Ето, виждате ли? Нали ви ли казах, че нямат край лъжите, които жените измислят за бижутата си. Това е един-единствен камък, закачен на шията й с платинена верижка и аз се обзалагам десет срещу едно, че е цветно стъкло.
— Не — каза тихо Поаро. — Някак ми се струва, че не ще да е цветно стъкло.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
КЕЙТРИН И ПОАРО СРАВНЯВАТ БЕЛЕЖКИ
— Променила сте се, госпожице — каза любезно Поаро.
Той и Кейтрин седяха един срещу друг край една малка масичка в „Савоя“.
— Да, намирам ви променена.
— В какъв смисъл?