Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
Той седеше, втренчил поглед право пред себе си, устните му потрепваха нервно, а във въображението му се разиграваше цялата ужасна трагедия, която бе отровила живота му.
Разнесе се познатият шум от триенето на спирачките, влакът намали скоростта си и навлезе в гарата на Лион.
Ван Олдин спусна прозореца и се наведе навън.
— Ако Дерик не го е извършил… ако новата ви теория е правилна, тогава убиецът е слязъл от влака тук, нали? — попита той през рамото си.
За негова изненада Поаро поклати отрицателно глава.
— Не. — каза той замислен. — Никакъв мъж не е напускал влака, но аз мисля… да, аз мисля, че това може да е сторила жена.
Кентън пое дълбоко дъх.
— Жена?! — извика рязко Ван Олдин.
— Да, Жена — кимна утвърдително Поаро. — Може би не си спомняте, господин Ван Олдин, но мис Грей спомена в показанията си, че един младеж с шапка и пардесю е слязъл на перона да се поразтъпче. Аз мисля, че най-вероятно този момък да е бил преоблечена жена.
— Но коя е била тя?
Лицето на милионера изразяваше недоверие, но отговорът на Поаро прозвуча сериозно и категорично:
— Нейното име… или по-точно името, под което тя е била известна дълги години… е Кити Кид, но вие, господин Ван Олдин, я познавате под друго име… под името Ада Мейсьн.
Кентън скочи на крака.
— Какво? — извика той. Поаро се обърна към него.
— Ах, да… щяха да забравя. — Той измъкна нещо от джоба си и го поднесе към секретаря.
— Позволете ми да ви предложа една цигара… от собствената ви табакера. Съвсем небрежно беше от ваша страна да я изпуснете, когато се качихте във влака от околовръстната линия в Париж.
Кентън остана като вкаменен, втренчил поглед в детектива. После той се опита да направи някакво бързо движение, но Поаро вдигна предупредително ръката си.
— Не, не мърдайте — изрече той с кадифен глас. — Вратата към съседното купе е отворена и пътят ви сега е преграден. Аз отворих вратата, когато потеглихме от Париж и предложих на нашите приятели от полицията да си заемат местата там. Както се надявам, вие знаете, че френската полиция твърде настойчиво ви търси, майор Кентън… или ако мога да ви нарека… Господин Маркиз.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
ОБЯСНЕНИЯ
— Обяснения ли?
Поаро се усмихна. Той седеше срещу милионера в частното му сепаре в „Негреско“. Срещу него седеше човек, чието лице изразяващо облекчение, примесено с изгарящо любопитство. Детективът се облегна назад, запали цигара и замислено се загледа в тавана.
— Да, аз ще ви обясня всичко. Развръзката започна от онази точка, която първо ме озадачи. Вие знаете коя беше тази точка, нали? Обезобразеното лице. Често се случва при разследване на едно престъпление да възникне въпросът за самоличността на жертвата. Това естествено беше и първият въпрос, който си зададох. Действително ли мъртвата жена е мисис Кетринг? Този въпрос обаче ставаше излишен, защото показанията на мис Грей бяха положителни и на тях можеше да се разчита. Така че приех — мъртвата беше Рут Кетринг.
— Кога за пръв път започнахте да подозирате прислужничката?
— В началото изобщо не я подозирах, но един малък факт впоследствие насочи вниманието ми към нея: табакерата, намерена в купето, за която тя каза, че била подарена от господарката й на мистър Кетринг. Това ми се стори много неправдоподобно, като имах предвид отношенията между съпрузите и то възбуди в ума ми едно съмнение изобщо върху достоверността на показанията на Ада Мейсън. Не можех да не се съобразя и с твърде подозрителния факт, че тя е била на служба у дъщеря ви само два месеца. Естествено, тогава не можеше да се допусне, че Мейсън има някакво участие в престъплението, тъй като тя беше останала в Париж, а мисис Кетринг е била видяна жива от няколко души след това. Но все пак…
Поаро се облегна назад и с величествен жест размаха показалеца на дясната си ръка към Ван Олдин.
— … Все пак аз съм добър детектив. Аз подозирам. Подозирам всичко и всекиго. Не вярвам ни думица от това, което ми казват. Затова си рекох: „Откъде знаем, че Ада Мейсън е останала в Париж?“ На първо време отговорът на този въпрос изглеждаше напълно задоволителен. Вашият секретар майор Кентън, чиято дума се предполага, че тежи, и който е напълно външно лице в цялата афера, потвърди, че е видял Ада Мейсън в Париж. При това мъртвата бе споменала това и пред кондуктора на влака. Аз обаче оставих настрана последната точка, защото нова идея назряваше в ума ми — идея, може би невероятна и фантастична, но все пак интересна. Ако случайно тази идея се окажеше вярна, последното свидетелско показание изгубваше всякаква стойност.