Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Сред първите пламенни привърженици на Месмер, свързани с доктрината може би с благодарност, се отличаваше една жена с красива фигура, с прекрасно лице, с малко екстравагантно облекло, която, подложена на въздействието на флуида и притиснала желязната пръчка с най-силните дози към главата си и върху горната част на корема, започваше да върти красивите си големи очи така, като че всичко в нея се измъчваше, а ръцете й трепереха под тези първи нервни дразнения, които показваха, че хипнотичният флуид нахлува.
Когато главата й се извръщаше назад върху облегалото на фотьойла, присъстващите можеха да гледат колкото си искат бледото чело, конвулсивните устни и красивата шия, бавно изпъстряна като мрамор от бързи приливи и отливи на кръв. Тогава между присъстващите, много от които с учудване спираха погледа си на тази млада жена, две-три глави, скланяйки се една към друга и кимвайки си, си съобщаваха странна мисъл, която без съмнение удвояваше взаимното внимание на любопитните.
Този път между любопитните беше и госпожа Дьо ла Мот, която не можеше да бъде позната или малко безпокояща се от това, държеше в ръка сатенената маска, която беше поставила на лицето си, за да прекоси тълпата.
Впрочем от мястото, което бе заела, тя се изплъзваше от почти всички погледи. Беше застанала до вратата. Подпираше се на една колона, покрита с драперия, и виждаше всичко, без да бъде виждана.
Но от всичко, което виждаше, това, което изглеждаше най-достойно за вниманието й, беше несъмнено фигурата на тази млада жена, наелектризирана от Месмеровия флуид.
Тази фигура действително така я порази, че тя от няколко минути не помръдваше от мястото си, пропита от непреодолимо, силно желание да види и да узнае повече.
— О! — промълви тя, без да отделя очи от красивата болна. — Няма място за съмнение, това е тя, благодетелната дама, която идва при мен онази вечер и която е единствената причина за интереса, който прояви към самата мен Негово високопреосвещенство Дьо Роан.
Твърдо убедена, че не се лъже, решена да се възползва от случайността, която й бе поднесла това, което издирванията й не постигнаха, тя се приближи.
Но в този момент младата гърчеща се жена затвори очи, стисна устни и леко размаха двете си ръце. Тези две ръце, трябва да кажем, съвсем не бяха онези фини и източени ръце, бели като восък, на които госпожа Дьо ла Мот се бе възхищавала у дома си няколко дни преди това.
Предаването на кризата ставаше сякаш по електрически път, съзнанието бе наситено със звуци и аромати. Нервната раздразнителност бе предизвикана. Скоро мъже и жени, следвайки примера, започнаха да въздишат, да мърморят, да викат и размахват ръце, крака и глави, изпадаха непреодолимо в този припадък, който господарят бе нарекъл криза.
В този момент в залата се появи незабелязано мъж. Никой не можеше да каже как бе влязъл. Той държеше в ръка дълга пръчка, подпряна, или по-точно потопена в чудноватото ведро, даде знак и вратата се отвори. Двадесет снажни слуги бързо и ловко поемаха всеки от болните, който започваше да губи устойчивост във фотьойла си, пренасяха ги за по-малко от минута в съседната зала.
В момента, когато се извършваше тази процедура, станала интересна чрез кулминацията на пристъпа на яростно блаженство, от който излизаше младата жена, госпожа Дьо ла Мот, която се беше приближила заедно с останалите любопитни от другата зала, предназначена за болните, чу един мъж да възкликва:
— Но това е тя, наистина е тя!
Госпожа Дьо ла Мот се готвеше да запита мъжа коя е тя. Изведнъж в дъното на първата зала влязоха две дами, подпрени една на друга и следвани на известно разстояние от мъж, който бе съвсем с външност на слуга, макар и предрешен като буржоа.
Осанката на тези две жени и особено на едната така учуди графинята, че тя пристъпи към нея. В този момент силен вик, изтръгнал се от устата на изпадналата в криза жена, се разнесе в залата и привлече вниманието на всички към себе си.
Веднага мъжът, който бе казал „това е тя“ и който се намираше до госпожа Дьо ла Мот, извика с глух и тайнствен глас:
— Но, господа, погледнете впрочем, това е кралицата!
При тази дума Жана потрепери.
— Кралицата! — провикнаха се много гласове едновременно, уплашени и изненадани.
— Кралицата при Месмер!
— Кралицата в криза! — повториха други.
— Ах, това е невъзможно! — каза един глас.
— Погледнете! — отговори спокойно непознатият. — Познавате ли кралицата — да или не?
— Наистина! — шушукаха повечето от присъстващите. — Приликата е невероятна.
Госпожа Дьо ла Мот, с маска, както всички жени, които, излизайки от Месмер, трябваше да отидат на бала в Операта, можеше да разпитва, без да рискува.