Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
А пък Месмер беше там, можеше да се види, да се пипне и да бъдеш докоснат от него, а това беше върховното желание на три четвърти от парижани.
Така че този човек, който при пристигането си в Париж не бе подкрепен от никого, дори от кралицата, негова сънародничка, която същевременно на драго сърце подкрепяше хората от своята страна, този човек без доктор Деслон, който впоследствие го бе предал, остана в неизвестност. Но този човек истински властваше над общественото мнение, като оставаше далеч зад себе си краля, за когото никога не се говореше, господин Дьо Лафайет, за когото все още не се говореше, и господин Некер, за когото вече не се говореше.
Сякаш този век се бе постарал да даде на всеки ум според способностите му, на всяко сърце според чувствата му, на всяко тяло според потребностите му. Срещу Месмер материалиста се изправи Сен Мартен, човекът на спиритуализма, чиято доктрина беше създадена, за да утеши всички души, които позитивизмът на германския доктор оскърбяваше.
Да си представим атеиста с вяра, по-смирена от самата набожност, да си представим един републиканец, преизпълнен с любезност и внимание към краля; един благородник от привилегированите съсловия, сърдечен, нежен, влюбен в народа; да си представим тройната атака на този човек, надарен с най-логичното, най-завладяващото красноречие против култовете на земята, които той наричаше безчувствени само защото са божествени.
Да си представим накрая Епикур39, напудрен до побеляване, в бродирани дрехи, с жакет, обшит с пайети, със сатенени кюлоти, с копринени чорапи и с червени токове. Епикур, който не се задоволява само да събори божествата, в които не вярва, но да разтърси правителствата, които третира като култове, защото те никога не съвпадат и почти винаги водят до нещастие човечеството, действащо против закона на обществото, Епикур който заклеймява с единствените думи: наказва еднакво различни грешки, наказва последствието, без да преценява причините.
Представете си сега, че този съблазнител, който се нарича неизвестен философ, обединява, за да сплоти хората с различни идеи в един кръжок, всичко, което въображението може да прибави към очарованието на обещанията за нравствен рай, и че вместо да каже „хората са равни“, което е абсурд, той открива следната формулировка, която изглежда като изтървана от изричащата я уста: „Всички умни същества са крале!“
И после, давате ли си сметка за подобен морал, попадащ изведнъж сред общество без надежди, без предводители; в общество като архипелаг, засят с идеи, тоест с опасности. Спомнете си, че по това време жените са нежни и луди, мъжете — жадни за власт, за почести и удоволствия, и най-после, че кралете оставят да се разклати короната, върху която за пръв път, изправен и потънал в мрака, ще се прикове поглед, едновременно и любопитен, и заплашващ. Ще бъде ли учудващо, че тази доктрина ще спечели нови привърженици, след като казва на хората: „Изберете измежду вас превъзходната душа, но превъзхождаща останалите с любовта, с милосърдието си, с властната воля много да обича, да ощастливява, после, когато тази душа е превърната в човек, превийте гърбове, унижете се, изтребете се всички вие, по-нисши души, за да създадете простор за диктатора, за душата, която има мисията да ви реабилитира във вашето главно начало, равенство в страданията в лоното на неравенството, насилствено налагано от дарбите и деянията.“
Прибавете към това, че непознатият философ се окръжава от мистерии, че той приема дълбокия мрак, за да разисква на спокойствие, далеч от шпиони и вредители, голямата социална теория, която можеше да стане политика на света.
„Слушайте ме, предани души, верни сърца — казва той, — слушайте ме и се постарайте да ме разберете или по-скоро само ме слушайте, ако сте заинтересувани или любопитни да ме разберете, защото ще ви бъде трудно да разберете това, което казвам, а аз ще предам тайните си само на онзи, който не разкъса булото. Казвам неща, които съвсем не искам да покажа, че казвам, ето защо ще изглеждам така, сякаш говоря нещо различно от това, което казвам.“
И Сен Мартен беше прав, той действително имаше мълчаливи защитници на творчеството си, мрачни и ревностно предани на идеите му, едно тайнствено общество с еднакви убеждения, никой от които не разкриваше тайнството и религиозната мистичност.
Така се трудеха за прослава на душата и на материята, желаейки съкрушаването на Господа Бога, съкрушаването на Христовата вяра, тези двама мъже, които бяха разделили на два лагера и на две естествените потребности на всички просветени умове, на всички изтъкнати личности на Франция.
39
Епикур (341 — 270 пр. Хр.) — старогръцки философ материалист. За естествена основа на нравствения живот смята разумните удоволствия. Висш идеал е атараксията (състояние на душевен покой). Според Епикур боговете не въздействат върху природата и човека — бел.ред.