Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Така около ведрото на Месмер, от което извираше благоденствието, се струпваше целият сластолюбив свят, всичките изящни материалисти на изродената нация, докато около „Книгата на заблудите и истината“ се обединяваха благочестивите, благодетелните, любещите души, променени коренно след осъзнаването, че са се насладили на илюзиите.
Като че ли под тези привилегировани слоеве възгледите се различаваха и се объркваха; като че ли ропотът, изтръгващ се от тези среди, се трансформираше в гръмотевици така, както светлинките се превръщаха в светкавици, за да се разбере първичното състояние, в което оставаше подчиняващата се част на обществото, ще рече буржоазията и народът, които по-късно щяха да бъдат наречени третото съсловие, което само подразбираше, че се занимават с него и което в нетърпението и в примирението си изгаряше от желание да открадне свещения огън като Прометей, да вдъхнови света, който би бил негов и в който той самият би сполучил.
Конспирациите под формата на разговори, сдруженията под формата на кръжоци, обществените партии под формата на кадрили, ще рече, гражданската война и анархията, ето всичко, което се привиждаше на мислителя, в което все още не прозираше вторият живот на това общество.
Уви! Сега, когато завесите бяха разкъсани, сега, когато народите-прометеи бяха десетократно разбивани от огъня, който самите те откраднаха, кажете какво можеше да види мислителят в края на този необикновен XVIII век освен разпадането на един свят, освен нещо от онова, което се бе случило след смъртта на Цезар и преди прославата на Август.
Август бе човекът, който отдели езическия от християнския свят така, както Наполеон бе човекът, който отдели феодалния от демократичния свят.
Може би се устремихме и поведохме след себе си нашите читатели в едно отклонение, което навярно им се видя малко дълго, но в действителност щеше да бъде трудно да се представи тази епоха, ако не докоснехме с перото си онези проблеми, които бяха нейна плът, неин живот.
Сега усилията са положени, усилията на дете, което би чоплило с нокът ръждата на антична статуя, за да прочете под нея надпис, три четвърти заличен.
Но да се върнем към нашата тема. Да продължим по-нататък да се занимаваме с действителността, значи да кажем прекалено много за един писател и прекалено малко за един историк.
19.
Ведрото
Описанието на онази епоха, което се постарахме да нахвърлим, както и описанието на хората, за които разказваме, понастоящем може да оправдае пред читателите този неизразим интерес на парижани към зрелището, което представляваха лечебните сеанси, извършвани публично от Месмер.
Кралят, Луи XVI, който, ако не от любопитство, то поне като почитател на новостите, които бяха нашумели в неговия голям град Париж, също позволи на кралицата, както си спомняме, при условие августейшата да бъде придружавана от някоя принцеса, да отиде да види лично това, което всички бяха видели.
Това се случи два дни след като господин кардиналът Дьо Роан беше посетил госпожа Дьо ла Мот.
Небето, синьо и ясно, вече се осветяваше от първите звезди, когато госпожа Дьо ла Мот, елегантно облечена като жена, която демонстрира целия блясък на богатството си, пристигна с възможно най-новата карета, която госпожа Клотилд беше избрала, спря на площад „Вандом“, срещу къща с величествен изглед, чиито високи прозорци по цялата фасада бяха пищно осветени.
Това беше къщата на доктор Месмер.
Освен каретата на госпожа Дьо ла Мот много екипажи или столове носилки спираха пред тази къща; освен тях двеста или триста любопитни тъпчеха на едно място в калта и чакаха излизането на излекуваните болни или влизането на онези, които идваха на лечение.
Последните, почти всички богати и с титли, пристигаха с каретите си, украсени с гербове, караха лакеите да ги свалят и пренасят и тези нов вид колети, „загънати“ в кожени палта или в дълги сатенени мантии, не бяха утешение за изгладнелите и полуголи нещастници, които причакваха на вратите очевидното доказателство, че Господ създава хората или здрави, или болни, без да проверява родословното им дърво.
От само себе си се разбира, че наблюденията на тълпата не пропуснаха и тази дама, която видяха да преминава, носена от своите слуги, облечени като унгарски пехотинци, с отпусната глава, с безжизнен поглед като римските дами, носени от своите тесалийци след хранене. Тази дама, страдаща от нервно заболяване или изтощение от разврат и безсъние, която не бе могла да се излекува и върне към живота с помощта на своите комедианти по модата или от своите яки ангели, за които госпожа Дюгазон можеше да напише такива удивителни разкази, тази дама идваше да иска от ведрото на Месмер това, което напразно бе търсила другаде.