Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
И нека не се мисли, че за удоволствие бихме преувеличили падението на нравите. Трябва да се признае, че по това време съществуваше вражда между придворните дами и госпожиците от театъра. Последните отнемаха на светските дами любовниците и съпрузите, а те пък от своя страна крадяха по бретонски приятелите и братовчедите на госпожиците от театъра.
Някои от тези дами бяха като мъжете добре познати и имената им се повтаряха в тълпата също така шумно, но много от тях, сигурно не тези, чиито имена биха предизвикали дори и най-малкия скандал, тази вечер се изплъзнаха от мълвата и от известността, идвайки при Месмер с лице, скрито зад сатенена маска. Така беше, защото наближаваше Заговезни и имаше бал с маски в Операта и защото тези дами имаха намерение да напуснат площад „Вандом“ само за да отидат веднага на „Пале Роаял“.
Именно сред тази тълпа, залята от оплаквания, ирония, възторг и предимно мълви, госпожа графиня Дьо ла Мот преминаваше изправена и решителна, с маска на лицето и без да остави други следи от преминаването си освен повтаряната след нея фраза: „Охо, тая май съвсем не е болна!“
Но нека не се заблуждаваме, този израз съвсем не изключваше коментари. Защото, ако госпожа Дьо ла Мот не беше болна, защо тогава беше дошла при Месмер? Ако тълпата беше като нас в течение на събитията, които разказахме, то тя би счела, че нямаше нищо по-просто от тази истина.
Действително госпожа Дьо ла Мот бе мислила много за разговора си с господин кардинал Дьо Роан и преди всичко за специалното внимание, което той отдели на онази кутийка с портрета, забравена или по-скоро изгубена при нея.
И тъй като името на собственицата на кутията бе залогът за разкриването на внезапната проява на благосклонност на кардинала, госпожа Дьо ла Мот беше обмислила два начина, за да узнае това име.
Първо се зае с по-простия.
Беше отишла във Версай, за да се информира за благотворителната къща на немските дами. Там, както можем да си представим, тя не бе получила никакви сведения. Немските дами, живеещи във Версай, бяха много поради откритата привързаност на кралицата към сънародничките й, така че те бяха сто и петдесет или двеста. Прекалено милосърдни. Но никоя не се бе сетила да постави надпис на благотворителната къща. Жана напразно беше искала сведения за двете дами, които я бяха посетили, тя излишно бе казала, че едната от тях се казвала Андре. Във Версай не познаваха никоя немска дама с такова, впрочем съвсем не немско, име.
Следователно издирванията в това направление не доведоха до никакви резултати.
Да запита направо господин Дьо Роан за името, което той подозираше, означаваше: първо — да му даде да разбере, че има представа за него; после, това значеше да се лиши от удоволствието и заслугата за едно откритие, направено напук на всички и свръх всички възможности.
Следователно, щом като в поведението на тези дами имаше някаква загадъчност пред Жана, щом като в изненадата и недомлъвките на господин Дьо Роан също имаше тайнственост, тогава именно чрез тайнство трябваше да дойде до разковничето.
Впрочем по характер Жана имаше силно влечение към тази борба с неизвестността. Бе чула да се говори, че в Париж от известно време някакъв мъж, някакво изпаднало в религиозен екстаз лице, някакъв творец на чудеса изнамерил начин да изгонва болестите и страданията от човешкото тяло, така както някога Христос изгонвал демоните от телата на обладаните от тях. Тя знаеше, че този човек не само лекува физическите мъки, но изтръгва от душата болезнената тайна, която я разяжда. Бяха видели как под много силните му заклинания упоритата воля на пациентите му рухва и се превръща в робско покорство.
В дома на знаменития доктор можеше да се дойде, за да се потърсят тайните за упражняване на способността за свръхестествено гадаене, и госпожа Дьо ла Мот се надяваше, присъствайки на един сеанс, да срещне феникса на своите странни издирвания и по неговия способ да открие собственицата на кутията, която за момента беше обект на най-големите й грижи. Ето защо тя така бързо се появи в залата, където се събираха болните.
Молим за извинение читателите, но тази зала изисква по-специално описание. Ще влезем направо. Жилището се разделяше на две основни зали.
След като се преминеше през преддверията и се представеха изискваните от портиера документи, се допускаше влизане в един салон, чиито херметически затворени прозорци не пропускаха светлината и въздуха през деня и шума през нощта.
В средата на салона, под полилей, чиито свещи хвърляха много слаба, почти гаснеща светлина, можеше да се забележи широко, покрито с капак ведро. То беше лишено от изящество на формата. Не беше украсено, никакви драперии не прикриваха голотата на металните стени.