Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Именно него наричаха „ведрото на Месмер“.
Какво свойство криеше това ведро? Нищо по-просто за обясняване.
То почти изцяло бе напълнено с вода, обогатена по серните принципи, концентрираща своите зарази под капака, за да наситят от своя страна бутилките, методично подредени в обратни позиции на дъното на ведрото.
По този начин се получаваше кръстосване на чудновати течения, на влиянието на които болните дължаха оздравяването си.
Към капака бе запоен железен пръстен, поддържащ дълга жица, предназначението на която ще разберем, поглеждайки към болните.
Тези, които преди малко видяхме да влизат в къщата бледи и немощни, седяха във фотьойли, подредени около ведрото.
Мъже и жени заедно, безразлични, сериозни или неспокойни, очакваха резултатите от сеанса. Прислужник вземаше края на жицата, закрепена към капака на ведрото, навиваше го пръстенообразно около болните така, че всички свързани с една и съща верига едновременно приемаха въздействията на електричеството, съдържащо се във ведрото.
После, за да не се прекъсне в никакъв случай действието на органичните флуиди, предавани и променяни от всеки поотделно, болните се стараеха по команда на доктора да се допрат един към друг било с лакът, било с рамо или с крак, така че спасителното ведро изпращаше топлината и мощното си възстановяващо въздействие едновременно на всички тела.
Разбира се, тази медицинска церемония беше любопитно зрелище и не бе чудно, че възбуждаше парижкото любопитство в толкова висока степен.
Двадесет-тридесет болни седяха около ведрото. Слугата, ням като тях, като ги оплиташе с въже, се отдръпваше крадешком, посочвайки им железните щанги, които се поставяха в някои дупки на ведрото като локални проводници на спасителното въздействие на Месмеровия флуид.
Най-напред, след като сеансът биваше открит, някаква приятна и упойваща топлина започваше да се разнася в салона. Тя леко отпускаше изострената чувствителност на болните, покачваше се постепенно от пода към тавана и скоро се насищаше с нежни парфюми, под изпаренията на които се свеждаха натежали и най-метежните глави.
Тогава се виждаше как болните се отдават на сластното въздействие на тази атмосфера, когато неочаквано една пленителна и пламенна мелодия, изпълнявана от невидими инструменти и музиканти, се разнасяше като нежен пламък сред ароматите и топлината.
Чиста като кристала, на ръба на който се раждаше, тази музика поразяваше нервите с неудържима сила. Би могло да се каже, че това бе един от онези странни и непознати звуци на природата, които смайват и очароват и самите животни, като стон на вятъра в звънтящите спирали на скалите.
Скоро към звуците на хармониката се присъединяваха звучни гласове, съзвучни и хармонични като маса от цветя, от която нотите се разлетяват така, сякаш цветята се посипват върху главите на присъстващите.
По всички лица, които и изненадата в началото бе развълнувала, малко по малко се изразяваше материалното удовлетворение, лелеяно от всички чувствителни места. Душата отстъпваше, излизаше от убежището, в което се криеше, когато болките на тялото й досаждаха, и разливаща се свободно и радостно в цялото тяло, обуздаваше материята и се трансформираше.
Това беше моментът, когато всеки от болните вземаше между пръстите си по една метална щанга, прикрепена към капака на ведрото, и я движеше по гърдите си, по сърцето, по главата, по някое по-особено заболяло място.
Нека сега да си представим блаженството, изместващо страданието и силното безпокойство на всички лица, нека си представим егоистичната леност от тази радост, която поглъщаше мълчанието, прекъсвано от въздишки, тегнещо над всички присъстващи, и ще имаме най-точната представа за сцената, която току-що описахме.
Сега няколко по-специални думи за действащите лица.
Първо, действащите лица се разделяха на две групи. Едната: болни, малко загрижени за това, което се нарича човешко уважение, граница, дълбоко зачитана от хората с посредствено обществено положение, между тях се срещаха и истински актьори, дошли единствено за да бъдат лекувани. Те от все сърце се стараеха да стигнат до края. Другата: скептици или обикновени любопитни, без каквото и да било заболяване, те проникваха в къщата на Месмер така, както се влиза в театър, било защото просто желаеха да почувстват въздействието около омагьосаното ведро, било като обикновени зрители, жадуващи да проучат новата физическа система.