Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Що се отнася до Мануил, след похода властта му все повече укрепва. Той успява да наложи господството си както над франкското княжество Антиохия, така и над турските държави в Мала Азия, с което възстановява решаващата роля на империята в сирийските дела. Подобно възраждане на византийската военна мощ — последно в историята — за момента променя даденостите в конфликта, противопоставил араби и франджи. Постоянната заплаха, идваща от румите по границите му, не позволява на Нуреддин да се хвърли в огромното начинание за мечтаното освобождение на заграбените земи. В същото време мощта на сина на Зинки не позволява на франджите да предприемат каквато и да е експанзия. Положението в Сирия се оказва до известна степен блокирано.
Но сдържаната енергия на араби и франджи сякаш търси да се освободи и тежестта на войната се измества по посока на един нов театър на военните действия: Египет.
ГЛАВА IX
НАДПРЕВАРАТА КЪМ НИЛ
Чичо ми Ширкух се обърна към мен и рече: „Юсеф, прибери си нещата, тръгваме!“ Сякаш кама разкъса сърцето ми като чух тази заповед и отговорих: „Господи, и цялото египетско царство да ми дадат, няма да тръгна!“
Човекът, който говори така, е не друг, а самият Саладин, разказващ за плахото начало на приключението, превърнало го в един от най-авторитетните владетели в историята. С неизменно бликаща от думите му обаятелна искреност, Юсеф избягва да си приписва заслугата за египетската епопея: Накрая тръгнах с чичо ми, довършва той. Той завзе Египет, след това почина. Тогава Бог сложи в ръцете ми власт, която никак не очаквах. Всъщност, макар и очертал се като големият печеливш от похода срещу Египет, Саладин няма да играе главна роля в него. Както впрочем и Нуреддин, въпреки че страната на Нил е превзета в негово име.
Походът, продължил от 1163 до 1169 година, има за главни герои три удивителни личности: египетския везир Шауер, чиито демонски интриги ще потопят цялата страна в кръв, франкския крал Амори, обсебен до такава степен от идеята да завладее Египет, че ще нахлува в страната пет пъти за шест години, и кюрдския военачалник Ширкух, „Лъва“, който ще се наложи като един от военните гении на своята епоха.
Когато през декември 1162 година Шауер завзема властта в Кайро, той получава титла и длъжност, които носят почести и богатства. Но познава й обратната страна на медала — от петнадесетте управници, негови предшественици начело на Египет, само един е останал жив. Всички останали са били — според случая — обесени, обезглавени, прободени с кама, разпънати на кръст, отровени или линчувани от тълпата; един е бил убит от осиновения си син, друг — от собствения си баща. Всичко това означава, че не следва да търсим и следа от скрупули у този мургав емир с посивели слепоочия. Още с идването си на власт той побързва да убие предшественика си и цялото му семейство, да си присвои златото, скъпоценностите, дворците им.
Колелото на съдбата продължава да се върти. След по-малко от девет месеца на власт новият везир е свален от един от своите помощници, някой си Диргам. Предупреден навреме, Шауер успява да напусне Египет жив и намира подслон в Сирия, където потърсва помощта на Нуреддин, за да се върне на власт. Въпреки че гостът е интелигентен и говори добре, отначало синът на Зинки го слуша доста разсеяно. Но много бързо обстоятелствата го принуждават да промени държането си.
Защото, както изглежда, в Ерусалим следят отблизо разигралия се в Кайро преврат. От февруари 1162 година франджите имат нов крал с неукротими амбиции: „Мори“, Амори, вторият син на Фулк. Очевидно повлиян от пропагандата на Нуреддин, двадесет и шест годишният монарх се опитва да наложи образа си на трезв, благочестив, отдаден на религиозни четива и загрижен за справедливостта владетел. Но приликата е само външна. Франкският крал е по-дързък, отколкото мъдър и макар и едър на ръст и с буйни коси, на него странно му липсва величественост. С ненормално тесни рамене, с чести изблици на шумен смях, до степен да притесни околните, той страда на всичко отгоре и от заекване, което никак не улеснява контактите му с другите. Единствено владеещата го фикс идея — да завоюва Египет — и неуморимото й преследване придават на Мори известна значимост.
Мисълта изглежда наистина изкусителна. Откакто през 1153 година западните рицари превземат Аскалон, последният бастион на Фатимидите в Палестина, пътят им към страната на Нил е открит. Идващите един след друг на власт везири, прекалено заети с борбата срещу съперниците си, свикват, като се почне от 1160 година, да плащат годишен данък на франджите, за да се въздържат последните от намеса в делата им. Веднага след падането на Шауер Амори използва смута, обхванал страната на Нил, за да нахлуе с единствения претекст, че уговорената сума от шестдесет хиляди динара не е платена навреме. Като пресича Синай по протежение на средиземноморския бряг, той обсажда град Билбейс, разположен на един от ръкавите на реката — векове по-късно този ръкав ще пресъхне. Защитниците на града са едновременно смаяни и развеселени, когато гледат как франджите издигат обсадни оръдия около стените им: