Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Вин ги огледа с подозрение.
— Косата ви, господарке — поясни Сейзед със спокоен глас. — Косахн възнамерява да я подстриже.
— О! — възкликна Вин и вдигна ръка. Косата й наистина бе пораснала по-дълга, отколкото я харесваше, макар че се съмняваше, че Сейзед ще й позволи да я подстриже по момчешки.
Косахн посочи един стол и Вин неохотно се настани на него. Не се чувстваше никак спокойна да седи покорно, докато някой щрака с остри ножици зад гърба й, но нямаше друг начин.
След като прекара няколко пъти пръсти през косата й, Косахн започна да я подкъсява.
— Каква хубава коса — промърмори тя, по-скоро на себе си. — Жалко, че е толкова занемарена, господарю Вахт. Много придворни дами бяха дали мило и драго за такава коса — едновременно бухнала и права, за да може да се реши по-лесно.
Сейзед се усмихна.
— Занапред ще трябва да се грижим повечко за нея.
Косахн продължи да работи, като си кимаше. Сейзед заобиколи и седна срещу Вин.
— Келсайър още не се е върнал, нали? — попита тя.
Сейзед поклати глава и Вин въздъхна. Келсайър не я смяташе за достатъчно добре подготвена, за да излиза с него на набези, много от които бяха непосредствено след среднощните им улични уроци. През изминалите два месеца бе навестил десетина различни благороднически къщи, както в Лутадел, така и във Фелисе, като сменяше облеклото и привидните си мотиви, за да създаде атмосфера на объркване и недоверие сред Големите къщи.
— Какво? — попита Вин, забелязала, че Сейзед я гледа с любопитство.
Терисецът кимна почтително.
— Чудех се дали бихте изслушали още едно предложение?
Вин въздъхна с досада.
— Да чуем.
„Не че мога да направя каквото и да било, докато седя тук“.
— Мисля, че открих идеалната религия за вас — заговори Сейзед и на обичайно спокойното му лице се появиха наченки на ентусиазъм. — Нарича се „трелагизъм“, по името на бог Трел. Той е почитан от една група, известна като нелазанци, хора, живеещи далече на север. В тяхната страна денят и нощта следват странен ритъм. През някои месеци на годината е тъмно почти през целия ден. През лятото обаче се стъмва само за няколко часа. Нелазанците намират тъмнината за особено красива, а светлината за грозна. За тях звездите са Хилядата очи на Трел, който ги наблюдава. Слънцето е единственото око на брата на Трел, Налт. Тъй като Налт е едноок, той се опитва с блясъка си да заслепи този на брат си. Нелазанците обаче не са впечатлени от усилията му и предпочитат да се прекланят пред спокойния Трел, който ги наблюдава дори когато Налт засенчи небосвода. — Сейзед спря. Вин не знаеше какво да каже и затова мълчеше. — Религията наистина си я бива, господарке Вин — продължи Сейзед. — Много спокойна и същевременно изпълнена със сила. Нелазанците не са особено развит народ, но са непоколебими във вярата си. Картографирали са цялото нощно небе, като са изброили и локализирали всички големи звезди. Обичаите им ще ви бъдат от полза, особено предпочитанията им към нощта. Ако желаете, мога да ви разкажа още.
Вин поклати глава.
— Това е достатъчно, Сейзед.
— Не ви харесва, така ли? — попита той и леко се намръщи. — Е, добре. Ще трябва да помисля още. Благодаря ви, господарке — за търпението към мен.
— Да помислиш още? — попита Вин. — Сейз, това е петата религия, към която се опитваш да ме приобщиш. Колко още има?
— Петстотин шейсет и две — отвърна Сейзед. — Или поне това е броят, който ми е известен. Съществуват и други религии, възникнали и забравени, без да оставят следа.
— И ти помниш всички тези религии? — попита учудено Вин.
— Доколкото ми е по силите — обясни Сейзед. — Молитви, вяра, митология. Много от тях са сходни — разклонения или секти на други.
— Но как можеш да ги запомниш всичките?!
— Имам свои… методи.
— Но какъв е смисълът?
Сейзед се намръщи.
— Отговорът, струва ми се, е очевиден. Хората са ценни, господарке Вин, следователно са ценни и техните вярвания. След Възнесението преди хиляда години толкова много религии са изчезнали. Стоманеното министерство забранява да се почитат всички божества, освен лорд Владетеля и инквизиторите са успели да унищожат няколкостотин религии. Ако никой не ги помни, те просто ще изчезнат.
— Искаш да кажеш, че се опитваш да ме накараш да повярвам в една религия, която е изчезнала преди хиляда години?
Сейзед кимна.
„Всички, които са обвързани с Келсайър, ли са се побъркали?“
— Последната империя няма да просъществува вечно — продължи тихо Сейзед. — Не зная дали господарят Келсайър ще е този, който ще предизвика края й, но край ще има. И когато това се случи, когато Стоманеното министерство изгуби силата си, хората ще поискат да се върнат към поверията на своите предци. В този ден те ще потърсят Пазителите и ние ще възвърнем на хората техните забравени истини.